Направо към съдържанието

Потребител:Alexandar.R./Sandbox005

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Убийство

[редактиране | редактиране на кода]

На мартенските Иди (15 март; виж римски календар) през 44 пр.н.е., група сенатори извиква Цезар на форума с цел четенето на петиция, написана от сенаторите, които го умоляват да върне властта обратно в Сената. Но всъщност петицията е фалшификат. [1] Марк Антоний научава съмнителна новина за заговора предишната нощ от изплашен освободител на име Сервилий Каска и страхувайки се от най-лошото, отива, за да отклони Цезар по стъпалата на форума. Но група сенатори пресрещат Цезар, когато минава през театъра на Помпей и го насочват към помещение, граничещо с източния портик. [2]

Монета на Брут. На задната страна между два ножа е изобразена шапка на освободен роб, символизираща освобождението на Рим от диктатора

Когато Цезар започва да чете фалшивата петиция, Тилий Цимбер, който му връчва петицията, смъква туниката на Цезар. Според Светоний Цезар извиква на Цимбер: „Това вече е насилие!“ („Ista quidem vis est!“) [3] По същото време, гореспоменатият Каска вади кама и пробожда косо в шията диктатора. Цезар се обръща бързо и хваща Каска за ръката. Според Плутарх, той казва на латински „Каска, ти, подлецо, какво правиш?“ [4] Каска се изплащва и изкрещява „Помощ, брат!“ на гръцки ("ἀδελφέ, βοήθει!", "adelphe, boethei!"). В този момент цялата група, включително Брут, замахва към диктатора. Цезар се опитва да избяга, но заслепен от кръв, се спъва и пада; мъжете продължават да го пробождат, докато той лежи беззащитен на стълбите на портика. Според Евтропий около 60 или повече мъже взимат участие в убийството. Той е прободен 23 пъти. [5] Според Светоний, по-късно лекар установява, че само една рана, втората в гърдите, е била смъртоносна. [6]

Диабазов бюст на Цезар. (1 в.сл.н.е.)

Последните думи на диктатора не са известни със сигурност и са предмет на спор между учени и историци. Светоний съобщава, че други са казали, че последните думи на Цезар са гръцката фраза: "καὶ σύ, τέκνον; [7] (транслитерирано на латиница като "Kai su, teknon?": "И ти ли, дете?" на български). Но самият Светоний казва, че Цезар не е казал нищо и е дръпнал тогата си над главата, когато вижда Брут сред конспираторите. [8] Най-известната версия на тази реплика е латинската фраза "Et tu, Brute?" („И ти ли, Бруте?“, често изказвана и като „Ти също, Бруте!“); [9][10] което произлиза от пиесата на Шекспир Юлий Цезар, където всъщност формира първата част на макаронически ред: "Et tu, Brute? След това пада, Цезар." Няма база на исторически факт и употребата на латински от Шекспир тук не е от някакво предположение, че Цезар е използвал езика, а защото фразата е вече популярна по времето, когато е писана пиесата. [11]

Според Плутарх, след убийството Брут пристъпва напред, за да каже нещо на своите другари сенатори, но те избягват от сградата. [12] Брут и неговите придружители минават през Капитолия, като обявяват на всеослушание на техния многообичан град „Римляни, ние сме отново свободни!“. Те обаче се натъкват на тишина, тъй като римските граждани са се заключили по домовете си, понеже слухът за това, което се е случило, е започнал да се разпространява.

На Форума е издигната восъчна статуя на Цезар, показваща 23 прободни рани. Тълпата, която се е струпала там, запалва огън, който нанася сериозни щети на Форума и съседните сгради. В последвалите години на хаос, Марк Антоний, Октавиан (по-късно Август Цезар) и други взимат участие в поредица от пет граждански войни, която завършва с формирането на Римската империя.

Последици от убийството

[редактиране | редактиране на кода]

Непредвиденият от убийците резултат е, че смъртта на Цезар ускорява края на Римската република. [13] Средните и ниските обществени прослойки, сред които Цезар е извънредно популярен (и е бил още преди Галските войни), са разярени, че малка група „интелигентни“ аристократи са убили техния водач.

Антоний, който се е отчуждил от Цезар, се възползва от гнева на римската тълпа и заплашва да я пусне срещу оптиматите, може би с намерението да поеме контрола над самия Рим. Но, за негова изненада и раздразнение, Цезар е обявил за единствен наследник внука на сестра си - Гай Октавиан, завещавайки му изключително авторитетното име Цезар и правейки го един от най-богатите граждани в Републиката.[14] Гай Октавий става, едва ли не, синът на великия Цезар и следователно наследява лоялността на голяма част от масите. По време на погребението на Цезар няколко дни по-късно на римския форум, Антоний не държи речта, която Шекспир съчинява 1600 години по-късно - „Приятели, римляни, съотечественици, дайте ми вашето внимание...“ , но изказва драматична възхвала, с която се обръща към обикновените хора, отзвук на общественото мнение след убийството на Цезар. Освен това, по време на погребалното тържествено слово е обявено, че Цезар по своя воля е оставил частните си градини край Тибър на римското общество, както и по 300 сестерции на всеки вписан римски гражданин (макар 300 сестерции да не са състояние, това е стойността на средната римска надница за 3 месеца). Тези завещания, заедно с погребалното слово на Антоний, служат не само за нарастване на посмъртния култ към Цезар сред народа, а също и на мъката заради смъртта му, и на яростта срещу неговите убийци. На погребението тълпата започва да хвърля сухи клони, мебели и дори дрехи на кладата на Цезар, което кара пламъците да излязат от контрол и да нанесат сериозни щети на Форума. Тълпата след това атакува къщите на Брут и Касий, където е отблъсната със значителни трудности и в края на краищата подпалва искрата на освободителната гражданска война, изпълнявайки поне отчасти заплахата на Антоний срещу нобилитета.[15] Антоний не може да предвиди крайния изход на последвалите граждански войни, особено във връзка с осиновения наследник на Цезар. Оказва се, че Октавиан, едва на 19 години при смъртта на Цезар, притежава значителни политически умения и докато Антоний се занимава с Децим Брут в началото на новите граждански войни, Октавиан затвърждава своята позиция.

Обожествяване на Юлий Цезар, изобразено на гравюра от XVI век.

За да се сражава с Брут и Касий, които струпват огромна армия в Гърция, Антоний се нуждае от войници, пари, придобити от войните на Цезар и легитимността на Цезаровото име, която ще го подсигури при каквото и да било действие срещу тях. С одобряването на lex Titia на 27 ноември, 43 пр.н.е.,[16] официално е сформиран Вторият триумвират, който включва Антоний, Октавиан и верния началник на конницата на Цезар, Лепид.[17] Триумвиратът официално обожествява Цезар като Divus Iulius (Божественият Юлий) през 42 пр.н.е., а Цезар Октавиан оттук нататък става Divi filius ("божествен син").[18] Виждайки, че снизходителността на Цезар е довела до убийството му, Вторият триумвират връща отново ужаса на проскрипциите, изоставен от времето на Сула. [19] Той се заема с одобрени със закон убийства на огромен брой негови опоненти - с цел да осигури финансирането на 45-те легиона във втората гражданска война срещу Брут и Касий. [20] Антоний и Октавиан ги разгромяват в битката при Филипи. [21]

Впоследствие Марк Антоний се жени за любовницата на Цезар, Клеопатра, възнамерявайки да използва баснословно богатия Египет за база, за да господства над Рим. Третата гражданска война избухва между Октавиан, от една страна, и Антоний и Клеопатра, от друга. Тази последна гражданска война завършва с окончателното поражение при Акциум, довела до постоянното установяване на Октавиан, който става първият римски император, под името Цезар Август, име, издигнало го до статус на божество. [22]

Юлий Цезар се е подготвял за инвазия в Партия, Кавказ и Скития и след това връщане към Германия през Източна Европа.[23] Неговите наследници се опитват да завладеят Партия и Германия, но не постигат трайни резултати.

  1. ↑ Petition effectiveness: improving citizens’ direct access to parliament (PDF) // Parliament of Western Australia. Посетен на 2008-08-28.
  2. ↑ Theatrum Pompei // Oxford University Press. Посетен на 2008-08-28.
  3. ↑ Suetonius, Life of the Caesars, Julius trans. J C Rolfe [1]
  4. ↑ Plutarch, Life of Caesar, ch. 66: "ὁ μεν πληγείς, Ῥωμαιστί· 'Μιαρώτατε Κάσκα, τί ποιεῖς;'"
  5. ↑ Woolf Greg (2006), Et Tu Brute? – The Murder of Caesar and Political Assassination, 199 pages – ISBN 1-8619-7741-7
  6. ↑ Suetonius, Julius, c. 82.
  7. ↑ Suetonius, Julius 82.2
  8. ↑ Plutarch, Caesar 66.9
  9. ↑ Stone, Jon R. The Routledge Dictionary of Latin Quotations. London, Routledge, 2005. ISBN 0415969093. с. 250.
  10. ↑ Morwood, James. The Pocket Oxford Latin Dictionary (Latin-English). Oxford, England, Oxford University Press, 1994. ISBN 0198602839.
  11. ↑ It appears, for example, in Richard Eedes' Latin play Caesar Interfectus of 1582 and The True Tragedie of Richarde Duke of Yorke &tc of 1595, Shakespeare's source work for other plays. Dyce, Alexander и др. The Works of William Shakespeare. London, Chapman and Hall, 1866. с. p 648.
  12. ↑ Plutarch, Caesar 67
  13. ↑ Florus, Epitome 2.7.1
  14. ↑ Suetonius, Julius 83.2
  15. ↑ Suetonius, Life of Caesar, Chapters LXXXIII, LXXXIV, LXXXV http://ancienthistory.about.com/library/bl/bl_text_suetcaesar.htm]
  16. ↑ Osgood, Josiah. Caesar's Legacy: Civil War and the Emergence of the Roman Empire. Cambridge University Press, 2006. с. 60.
  17. ↑ Suetonius, Augustus 13.1; Florus, Epitome 2.6
  18. ↑ Warrior, Valerie M. Roman Religion. Cambridge University Press, 2006. ISBN 0521825113. с. 110.
  19. ↑ Florus, Epitome 2.6.3
  20. ↑ Zoch, Paul A. Ancient Rome: An Introductory History. University of Oklahoma Press, 200. ISBN 0806132876. с. 217–218.
  21. ↑ Florus, Epitome 2.7.11–14; Appian, The Civil Wars 5.3
  22. ↑ Florus, Epitome 2.34.66
  23. ↑ Plutarch, Caesar 58.6
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Alexandar.R./Sandbox005&oldid=2617866“.