Направо към съдържанието

Пръв устав на ВМОРО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пръв устав на ВМОРО
Извадка от устава на БМОРК, (1894 или 1896 г.; на български език ) [1]
Устав на българските македоно-одрински революционни комитети
Глава I. – Цел
Чл. 1. Целта на Б.М.О.Р.К. е да осигури пълна политическа автономия на Македония и Одринско.
Чл. 2. За постигане на тази цел, те [комитетите] ще възпитават съзнанието за самоотбрана у българското население в районите, посочени в чл. 1., разпространяват революционни идеи – печатни или устни, и подготвят и провеждат всеобщо въстание.
Глава II. – Структура и организация
Чл. 3. Член на Б.М.О.Р.К. може да бъде всеки българин, независимо от пол...
Извадка от проект за устав на ТМОРО направена на ръка върху устава на БМОРК от Гоце Делчев или Петър Попарсов.[2] Организацията променя името си и премахва словосъчетанието „български комитети“ от него, като апелира към всички недоволни елементи, независимо от тяхната националност, да извоюват чрез революция политическа автономия за Македония и Одринско.[3][4] Според Катарджиев има припокриване на текста на устава на БМОРК и този на ТМОРО, като е видно, че при изготвянето на единия е използван другият.[5]
Откъс от стр. 5 от статията „Войните и македонският въпрос”, публикувана през 1922 г. в сп. „Македония” от революционера на ВМРО Георги Баждаров (1875-1924). Тук авторът настоява, че първото име на Организацията, според първия й устав е БМОРК. Дословно са цитирани чл. 1 и чл. 2 от устава. Съдържанието на чл. 3, според който в редовете на организацията са приемани само българи, е цитирано частично.
Извадка от чл. 15 от Правилника на БМОРК с клетвата на оргонизацията.
Откъс от стр. 6 от ръкописа на Спиро Гулабчев „Причините, които зародиха револ. организация остават незачекнати; (Част II „Организацията“). В текста се разглеждат уставът и правилникът на БМОРК. В откъса са цитирани дословно чл. 19, чл. 14 и 15 от Правилника. Съдържанието на чл. 15 е клетвата на Организацията: „“Всеки член при постъпването си в Комитета требва да положи клетва, която гласи: “Заклевам се във верата и честта си, че ще се боря до смърт за свободата на българите в Македония и Одринско..."[6]
Откъс от стр. 58 от книгата "Строежа на живота" (1927), с автор Никола Зографов (1869 - 1931). Според Зографов още през 1895 г. Гоце Делчев е снабден с пълномощно и изпратен в София като задграничен представител на „Българския централен македоно-одрински революционен комитет“. Това навежда на мисълта, че по това време организацията вече носи името БМОРК.[7]
Откъс от стр. 14 на Автономна Македония (1919 г.), където Владислав Ковачев твърди, че първият устав на ВМРО позволява членството само на българи чрез специален член. По-късно този член е променен, но само малцина власи се присъединяват към организацията.

Първият устав на ВМОРО е нормативният документ, с който първоначално са се уреждали основните правила и принципи на дейност на организацията. Поради липсата на запазена оригинална протоколна документация от учредителното и следващите заседания на ЦК, както и факта, че най-ранните й устави които са открити до момента не са датирани, първият устав на тайната Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) е все още обект на спорове сред изследователите. Спорът също така включва нейното първоначално име и етнически характер, както и датирането, автентичността и авторството на предполагаемия й първи устав.[8] В свидетелствата на членовете-учредители на организацията съществуват известни противоречия и несъответствия, което допълнително усложнява решаването на проблема. Организацията често е наричана от османските власти „Българския комитет“ в навечерието на 20 век, а членовете й комитаджии, което на турски значи членове на комитета.[9][10] Анализите на запазените устави и правилници открити до момента, навеждат на извода, че организацията първоначално се е наричала с официалното име Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), въпреки че това заключение все още е спорно.[11][12][13]

Сведения за името на организацията

[редактиране | редактиране на кода]

Революционната организация, създадена през 1893 г. в османския Солун, променя името си няколко пъти, преди да приеме през 1919 г. последното си и най-често срещано име, т.е. Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).[14] Многократните промени в името на ВМРО довеждат до продължаващ дебат между български и северномакедонски историци, както и в рамките на самата македонска историография.[15] Критичният въпрос е доколко Организацията има български етнически характер и кога се опитва да се отвори към другите балкански народности.[16] Като цяло нейните основатели са вдъхновени от по-ранните български революционни традиции.[17] Всички нейни основни документи са написани на българския правопис отпреди 1945 година.[18]

Според спомените на члена-учредител Христо Татарчев, написани през 1928 година, ВМОРО първо се е наричала Македонска революционна организация (МРО). Според друг член-учредител Петър Попарсов първото й име е „Комитет за придобиване на политическите права на Македония, дадени й с Берлинския договор“.[19] Според Татарчев основателите на ВМОРО разполагат със спомените на Захари Стоянов за Априлското въстание от 1876 година, в които е публикуван уставът на Българския революционен централен комитет (БРЦК), който те вземат за образец за първия устав на организацията.[20] По думите на Татарчев Одринският регион първоначално не е бил включен в програмата на организацията, но по-късно е добавен.[21][22] Според Христо Коцев през 1895 година Даме Груев му възлага да започне изграждането на комитетската мрежа в Одринско.[23]

Български македоно-одрински революционни комитети

[редактиране | редактиране на кода]

Откриване на устава на БМОРК

[редактиране | редактиране на кода]

През 1961 година северномакедонският историк Иван Катарджиев публикува устав и правилник, открит в Скопие, наименуващ организацията Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК).[24][25] Преписи от този устав и правилника по-късно са намерени и в България.[26] Съгласно този устав членството в Организацията се разрешавало само на българи.[27] Фактът, че първият устав ограничава членството на етническа основа, се потвърждава от Татарчев в спомените му от 1934 година,[28][29] както и в мемоарите на други революционери.[30] Въпреки че според Иван Хаджиниколов членството е отворено за всички от Македония.[31] Според Илия Докторов това ограничение е продължавало до 1896 година, но според Георги Баждаров, който също потвърждава името на БМОРК като първо до около 1900 година.[32][33] Името на БМОРК, също като информация за нейния устав, се споменава в тогавашната чуждестранна преса, в българската дипломатическа кореспонденция, съществува и в спомените на някои революционери и съвременници.[34] Някои международни, български и северномакедонски изследователи възприемат мнението, че това е първият устав, т.е. първото официално име на организацията.[35] [36] [37] [38]

Северномакедонски възгледи

[редактиране | редактиране на кода]

Катарджиев твърди, че това е първият устав на организацията и под това име тя съществува от 1894 до 1896 година, когато е променувана на Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). През 1969 година името БМОРК е официално популяризирано като позиция на македонската историческа общност във втория том на първата по рода си тритомна История на македонския народ, както и в нейното еднотомно издание през 1970 година.[39] Според Гане Тодоровски от самото й име може да се заключи, че първоначално това е организация предимно на българското население в Македония и Одринско.[40] Така, според Кръсте Битовски това е не само първият запазен устав, но и неговият оригинал.[41]

През 1999 година този възглед е ревизиран от Блаже Ристовски в неговата "История на македонската нация". Той практически възприема позицията на българските си колеги, че първото име на организацията е МРО.[42] Ристовски обаче напълно отхвърли устава и правилника на БМОРК, прокарвайки странната идея, че първият запазен устав е този на ТМОРО. [43] Днес много историци в Северна Македония поставят под въпрос автентичността на устава на БМОРК или отхвърлят връзката му с ВМОРО. Те твърдят, че активистите на ВМОРО са имали етническа македонска идентичност,[44][45] докато наименованието българи тогава е имало по-скоро религиозна конотация. Тези, които приемат съществуването на устава, твърдят, че терминът българин е използван уж по тактически съображения, тъй като дейността на организацията е съсредоточена предимно върху българското екзархийско население. Други настояват, че основателите на организацията тогава са били под влияние на българската пропаганда.[46][47]

Български възгледи

[редактиране | редактиране на кода]

Български историци, като Константин Пандев, виждат в устава и правилника на БМОРК потвърждение за българския етнически характер на организацията. [48] [49][50] Определението македонски тогава има регионално значение,[51] докато идеите за отделна македонска нация се подкрепят само от шепа интелектуалци.[52] Те настояват също, освен националното обозначение „българин“ в името, друга част от него е свързана с тогавашния Одрински вилает, чието българско население днес не е оспорвано в Северна Македония.[53] Също така, освен че уставът позволява членството само на българи, правилникът съдържа клетва, която също потвърждава българския му характер.[54] През 1969 година Пандев прокарва възгледа, че обозначението БМОРК съществува от 1896 до 1902 година, когато е сменено на ТМОРО, възприето от някои международни и много български историци.[55] [56] [57] [58]

Много български изследователи приемат, че първото име на организацията през 1894-1896 година е Македонска революционна организация или Македонски революционен комитет.[59] Мнението, че МРО е първото му име, е възприето и от различни международни изследователи.[60] [61] [62] [63] Все още обаче не са намерени нито устав, нито правилник с такива имена.[64] Българските изследователи предполагат, че учредителният устав на ВМОРО все още не е открит или не е оцелял.[65] По думите на Попарсов първият образец на устава е изпратен за печат в Румъния, където е изгорял при пожар.[66] Според Лазар Гюров между 1894 и 1896 година под ръководството на Атанас Мурджев, той отпечатва тайно край Солун, устав и правилник на организацията в ограничен тираж, който не е запазен.[67] Така първият запазен устав на организацията е този на БМОРК. [68] Някои български историци не приемат мнението на Пандев и се придържат към това на Катарджиев, т.е. първото уставно име на организацията е БМОРК.[69] [70] [71] Българските изследователи също твърдят, че самият Катарджиев е имал изяви, в които публично твърди, че революционерите от ВМОРО имат българско самосъзнание. [72] [73] [74]

Спор за авторство

[редактиране | редактиране на кода]

Според някои български и северномакедонски изследователи автор на устава на БМОРК е Петър Попарсов.[75] [76] Други български историци приемат, че автори на устава са Гоце Делчев и Гьорче Петров.[77] Според Пейо Яворов, Гоце Делчев участва в конгрес на Организацията, който приема устав, почти копие на стария български революционен устав. Той съдържаше специален член, според който за негови членове се приемаха само българи. Според Яворов Делчев е гласувал в подкрепа на въпросния член, който според него е шовинистичен. По-късно, когато обстоятелствата се променят, Гоце пръв настоя да се измени този член и това се случва.[78] [79] В спомените на Иван Хаджиниколов пише, че на Петър Попарсов е възложено да състави първия устав. Основателите също вярват, че в една автономна Македония българите, които са голямо мнозинство в областта, ще могат да защитят най-добре своите интереси.[80] В спомените си Даме Груев разказва, че учредителите се обединяват и заедно изготвят устав по образеца на устава на революционната организация в България преди Освобождението.[81] За написването на устава разказва и Гьорче Петров в спомените си. Според него първоначално е действал кратък устав, изготвен от Даме Груев. Решено е да се изготви нов пълен устав и правилник. Петров го прави в София, заедно с Делчев. [82]

Спор за периодизацията

[редактиране | редактиране на кода]

Периодизацията на имената на вътрешната организация е въпрос на дебат, тъй като уставите на БМОРК и ТМОРО не са датирани. Както бе споменато по-горе, българските историци смятат, че през 1896 година първото и вероятно неофициално име МРО е сменено на „БМОРК“, като организацията съществува под това име до 1902 година. Все още има северномакедонски историци, които признават съществуването на името „БМОРК“ в много ранния период на организацията (1894–1896), но като цяло днес в Северна Македония се приема, че между 1894 и 1896 година тя се е наричала МРО, докато през периода 1896–1902 година името на организацията е "ТМОРО".[83]

На 10 октомври 1900 година вестник „ Пещер Лойд ” публикува кратък превод на заловения от османските власти устав на Българския македонски революционен комитет и правилник на Македоно-одринските революционни комитети . На 13 октомври гръцкият вестник "Имера" публикува същите документи.[84] От друга страна, австро-унгарският консул в Скопие Готлиб Пара в доклада си от 14.11.1902 година прилага преводен документ, който той определя като нов устав на революционната организация. Този документ носи заглавието: „Устав на Тайната македоно-одринска революционна организация“. Той е идентичен с документа от 1902 година според Пандев, както и с устава, който според Катарджиев е съставен през 1897 година.[85] Въпреки това северномакедонските историци посочват факта, че копие от устава на „ТМОРО” се съхранява в Лондон от 1898 година.[86]

Въз основа на откритието от началото на 2000 година, че корицата на правилата на БМОРК е с дата 1896 година, проблемът, кога правилниците на БМОРК са били отпечатани, изглежда е разрешен от българския историк Цочо Билярски.[87][88] Правилникът обаче е изготвен по-късно от устава.[89] Следващият устав на ТМОРО отваря членството в организацията на всеки македонец или одринец, независимо от етническия му произход. Тогава членовете на ВМОРО виждат бъдещето на Македония като многонационална общност и не се разглеждат като отделен македонски етнос, а го разбират като общ термин, обхващащ различните националности в областта.[90] Общата политическа програма, обявена в устава на ТМОРО, е една и съща: постигане на политическа автономия на двата региона. През 1905 година организацията променя името си на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).[91]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни връзки

[редактиране | редактиране на кода]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Корица на устава на БМОРК. Отгоре името на организацията, а в средата има изображение със седнала жена. В дясната си ръка тя държи знаме, на което пише " Свобода или смърт ". [92][87]
    Корица на устава на БМОРК. Отгоре името на организацията, а в средата има изображение със седнала жена. В дясната си ръка тя държи знаме, на което пише " Свобода или смърт ". [92][87]
  • Устав на БРЦК, използван като основа за първия устав на ВМОРО.[93] Той е изготвен в Букурещ през 1872 година.
    Устав на БРЦК, използван като основа за първия устав на ВМОРО.[93] Той е изготвен в Букурещ през 1872 година.
  • Regulations of the BMARC
    Правилник на БМОРК, публикуван в Скопие през 1961 година.[94] Той продължава да се използва дори след 1902 година в районните на Ахъчелебийско и Скечанско.[95]
  • Извадка от редакциите на правилника на ТМОРО, направени от ръката на Гоце Делчев или Петър Попарсов.[96]
    Извадка от редакциите на правилника на ТМОРО, направени от ръката на Гоце Делчев или Петър Попарсов.[96]
  • Ковачев, Владислав. Автономна Македония (1919). Той поддържа тезата на страница 14, че първият устав позволява членството само на българи със специален член.[97][98]
    Ковачев, Владислав. Автономна Македония (1919). Той поддържа тезата на страница 14, че първият устав позволява членството само на българи със специален член.[97][98]
  • Списание „Македония“ (1922), в което Георги Баждаров на страница 5 твърди, че първото име на организацията е БМОРК.[99][100]
    Списание „Македония“ (1922), в което Георги Баждаров на страница 5 твърди, че първото име на организацията е БМОРК.[99][100]
  • "The Struggle of the Macedonian People for Liberation" (1925) where Dimitar Vlahov maintains on p. 10 that initially, the organization worked only among Bulgarians.
    „Борбите на македонския народ за освобождение“ (1925), в която Димитър Влахов твърди на страница 5, че първоначално организацията работи сред българите от Българската екзархия.[101]
  • Hristo Tatarchev's Memoirs about the creation of the IMRO published in Sofia by Lyubomir Miletich in 1928.
    Спомените на Христо Татарчев за създаването на ВМОРО, която според него се нарича МРО, издадена в София от Любомир Милетич през 1928 година.[102]
  • "Строежа на живота" (1927), с автор Никола Зографов. (Приносъ къмъ историята на революционна Македония). Според Зографов през 1895 г. името на организацията е БМОРК. [103]
    "Строежа на живота" (1927), с автор Никола Зографов. (Приносъ къмъ историята на революционна Македония). Според Зографов през 1895 г. името на организацията е БМОРК. [103]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ "The Macedonian Revolutionary Organization used the Bulgarian standard language in all its programmatic statements and its correspondence was solely in the Bulgarian language...After 1944 all the literature of Macedonian writers, memoirs of Macedonian leaders, and important documents had to be translated from Bulgarian into the newly invented Macedonian." For more see: Bernard A. Cook ed., Europe Since 1945: An Encyclopedia, Volume 2, Taylor & Francis, 2001, ISBN 0815340583, p. 808.
  2. ↑ Българският изследовател Цочо Билярски твърди, че редакциите са направени от Гоце Делчев, но според Дино Кьосев ръкописът е в стила на Петър Попарсов. Повече в: Цочо Билярски, Още един път за първите устави и правилници и за името на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското Въстание от 1903 г. В сборник Дойно Дойнов. 75 години наука, мъдрост и достойнство, събрани в един живот. ВСУ ”Черноризец Храбър”; 2004, ISBN 9549800407.
  3. ↑ The change was reflected in the revised IO statutes of 1902 which dropped 'Bulgarian' from the title ; this was now TMORO, and appealed to all dissatisfied elements in Macedonia, not merely Bulgarian ones. For more see: Hugh Poulton, Who are the Macedonians? 2000, Hurst,ISBN 9781850655343, p. 55.
  4. ↑ Kat Kearey (2015) Oxford AQA History: A Level and AS Component 2: International Relations and Global Conflict C1890-1941. ISBN 9780198363866, p. 54.
  5. ↑ Иван Катарџиев, Борба до победа. Студии и статии. Скопjе, Мисла; 1983 г., стр. 65.
  6. ↑ Спиро Гулабчев - "Причините, които зародиха револ. организация остават незачекнати; Организацията (ръкопис - II част)", София, ок. 1904 година. Атанас Струмски, Библиотека и Издателство "Струмски".
  7. ↑ Ѓорѓиев, Ванчо, Петар Поп Арсов (1868–1941). Прилог кон проучувањето на македонското националноослободително движење. 1997, Скопjе, стр. 61.
  8. ↑ Marinov, Tchavdar. We, the Macedonians: The Paths of Macedonian Supra-Nationalism (1878–1912) In: We, the People: Politics of National Peculiarity in Southeastern Europe. Budapest: Central European University Press, 2009, ISBN 9786155211669. pp. 114-115.
  9. ↑ Dimitar Bechev, Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Scarecrow Press, 2009, ISBN 0810862956, Introduction, p. Iviii.
  10. ↑ Tchavdar Marinov, Famous Macedonia, the Land of Alexander: Macedonian identity at the crossroads of Greek, Bulgarian and Serbian nationalism in Entangled Histories of the Balkans - Volume One: National Ideologies and Language Policies with Roumen Daskalov and Tchavdar Marinov as ed., BRILL, 2013, ISBN 900425076X, p. 300.
  11. ↑ Poulton, Hugh (2000). Who are the Macedonians, Indiana University Press, ISBN 9780253213594 p. 53.
  12. ↑ Alexander Maxwell, “Slavic Macedonian Nationalism: From 'Regional' to 'Ethnic'." 2008, Ethnologia Balkanica, vol. 11 pp. 127-154; (135).
  13. ↑ Dimitar Bechev, Historical dictionary of North Macedonia, 2019; Rowman & Littlefield, ISBN 9781538119624, p. 11.
  14. ↑ Raymond Detrez, Historical Dictionary of Bulgaria; Historical Dictionaries of Europe; Rowman & Littlefield, 2014, ISBN 1442241802, p. 253-254.
  15. ↑ Alexis Heraclides, The Macedonian Question and the Macedonians: A History. Routledge, 2020, ISBN 9780367218263, pp. 40-41.
  16. ↑ Vemund Aarbakke (2003) Ethnic rivalry and the quest for Macedonia, 1870-1913, East European Monographs, ISBN 9780880335270, p. 97.
  17. ↑ IMRO group modelled itself after the revolutionary organizations of Vasil Levski and other noted Bulgarian revolutionaries like Hristo Botev and Georgi Benkovski, each of whom was a leader during the earlier Bulgarian revolutionary movement. Around this time ca. 1894, a seal was struck for use by the Organization leadership; it was inscribed with the phrase "Freedom or Death" (Svoboda ili smart). For more see: Duncan M. Perry, The Politics of Terror: The Macedonian Liberation Movements, 1893–1903, Duke University Press, 1988, ISBN 0822308134, pp. 39–40.
  18. ↑ Bernard A. Cook ed., Europe Since 1945: An Encyclopedia, Volume 2, Taylor & Francis, 2001, ISBN 0815340583, p. 808.
  19. ↑ ВМОРО през погледа на нейните основатели. Спомени на Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров, Петър Попарсов. Съст. Т. Петров, Ц. Билярски. Св. Георги Победоносец; София, 2002, ISBN 9545092335; с. 203-207.
  20. ↑ Duncan M. Perry, The Politics of Terror: The Macedonian Liberation Movements, 1893–1903, Duke University Press, 1988, ISBN 0822308134, pp. 39–40.
  21. ↑ Freedom or Death, The Life of Gotsé Delchev, by Mercia MacDermott, Journeyman Press, London & West Nyack, 1978, p. 230.
  22. ↑ Димитър Г. Войников, Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия. Първо издание, Гл. 23. Административно деление на Европейска Турция. Конгресът на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) в Солун (1896 г.) Обединение на Македонското и Тракийското революционно движение ИК „Коралов и сие”, София 2002.
  23. ↑ MacDermott, Mercia. Freedom or Death: The Life of Gotsé Delchev. London & West Nyack, Journeyman Press, 1978. p. 230.
  24. ↑ Иван Катарџиев, Некои прашања за уставите и правилниците на ВМОРО до Илинденското востание, ГИНИ V/1, Скопје 1961. стр. 149 – 164.
  25. ↑ Константин Пандев (2000) Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903, Гутенберг, ISBN 9789549943092, стр. 140.
  26. ↑ Пандев, Константин. „Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание“, Исторически преглед, 1969, кн. I, стр. 68 – 80
  27. ↑ The revolutionary committee dedicated itself to fight for "full political autonomy for Macedonia and Adrianople." Since they sought autonomy only for those areas inhabited by Bulgarians, they denied other nationalities membership in IMRO. According to Article 3 of the statutes, "any Bulgarian could become a member". For more see: Laura Beth Sherman, Fires on the mountain: the Macedonian revolutionary movement and the kidnapping of Ellen Stone, Volume 62, East European Monographs, 1980, ISBN 0914710559, p. 10.
  28. ↑ Цочо Билярски (1994) Д-р Христо Татарчев: Първият ръководител на ВМРО: Биогр. очерк. Знание, стр 50-54; ISBN 9546210056.
  29. ↑ "Three essential positions were found in the constitution of the Revolutionary Organization: purpose, composition and means. As a goal, as stated above, the autonomy of Macedonia was accepted, and as a member of the Organization it was allowed that every Bulgarian, from any region, could be a member of the organization, after being baptized according to the established formula - a curse before gospel and dagger as a symbol of responsibility before God and the homeland, and that by conviction, but not against one's will. That decision to accept only Bulgarians as members of the Organization was dictated by the essence and character of the conspiracy, which is why at first it was necessary to recruit members from those environments that were the most oppressed, intellectually and morally elevated, firm and durable in character. In that respect, the Bulgarian people were the most suitable and reliable element and at the same time represented the majority in the country so that the Revolutionary Organization could rely on it without great risks. After all, the founders of the conspiracy came from the middle of the Bulgarian people, so that affinity was very natural for them. They did not hesitate to include even their parents, brothers, etc. in the Organization. in the lines of the conspiracy." Виктор Христовски, "Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев", "Мислата за слобода кај македонскиот народ; Конституирање на Македонската револуционерна организација", Скопје, 2017 г. ISBN 9786082452197, стр. 427.
  30. ↑ Иван Катарџиев, Борба до победа. Студии и статии. Скопjе, Мисла; 1983 г., стр. 61.
  31. ↑ Katardziev, Ivan. Создавање и активноста на вмро до илинденското востание. Svetlina na Minatoto, 1968. с. 8. From this first conversation about the goals and principles of the revolutionary organization, the opinions of the founders of the Organization, presented in the memories, are all opposite. The most detailed information about this discussion regarding the objectives of the Organization is given by Ivan H. Nikolov. According to him, the organization would be: 1. secret and revolutionary; 2. its territory should consist of Macedonia within its geographical and ethnographic borders, which is why it will be called internal; 3. its members should be people who were born and live in Macedonia, regardless of religion and nationality; 4. the political credo of the organized Macedonians becomes the autonomy of Macedonia and 5. to preserve the independence of the organization, so that it does not fall under the influence of the policies of the governments of the neighboring free states.
  32. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 48.
  33. ↑ In his article "The Wars and the Macedonian Question", published in the magazine "Macedonia. Political, scientific and literary magazine, year I, book IV, Sofia, April 1922, Georgi Bazhdarov wrote about the first name of IMRO, in which "oldest, in its first" statute of the "Bulg. Macedon.-Adr. Revolovut. Committees" it was written that its goal was "autonomy of Macedonia and Adrianople", and in order to achieve this goal, the "consciousness of self-defense in the Bulgarian population" had to be awakened in both areas and that "members of the Organization could be only Bulgarians", and this situation lasted until after 1900.
  34. ↑ Цочо Билярски, Още един път за първите устави и правилници и за името на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското Въстание от 1903 г. В сборник Дойно Дойнов. 75 години наука, мъдрост и достойнство, събрани в един живот. ВСУ ”Черноризец Храбър”; 2004, ISBN 9549800407.
  35. ↑ Hugh Poulton, Who are the Macedonians? Hurst, 2000; ISBN 1850655340, p. 53.
  36. ↑ Dimitar Bechev, Historical Dictionary of North Macedonia, 2019; Rowman & Littlefield, ISBN 9781538119624, p. 145.
  37. ↑ Carl Cavanagh Hodge as ed., Encyclopedia of the Age of Imperialism, 1800-1914, 2008, Greenwood Press; ISBN 9780313043413, p. 441.
  38. ↑ Манол Д Пандевски, Националното прашање во македонското ослободително движење: 1893-1903; Современа општествена мисла, Култура, 1974, стр. 82.
  39. ↑ Прилози (1992) Томове 23 – 28, Македонска академија на науките и уметностите, Отделение за општествени науки, стр. 75.
  40. ↑ Гане Тодоровски, Формирањето на BMPO според ракописните мемоари на Иван Хаџи-Николов. Разгледи, г. XI, бр. 10, Скопје, 1969, стр. 304.
  41. ↑ Крсте Битовски (2003) Историја на македонскиот народ, Институт за национална историја, Скопje, p. 162.
  42. ↑ Блаже Ристовски, Историја на македонската нација (1999) Македонска академиjа на науките и уметностите, Скопиjе, стр. 197.
  43. ↑ Блаже Ристовски, Историја на македонската нација (1999) Македонска академиjа на науките и уметностите, Скопиjе, стр. 204.
  44. ↑ James Frusetta "Common Heroes, Divided Claims: IMRO Between Macedonia and Bulgaria". Central European University Press, 2004, ISBN 978-963-9241-82-4, pp. 110–115.
  45. ↑ "However, contrary to the impression of researchers who believe that the Internal organization espoused a "Macedonian national consciousness," the local revolutionaries declared their conviction that the "majority" of the Christian population of Macedonia is "Bulgarian." They clearly rejected possible allegations of what they call "national separatism" vis-a-vis the Bulgarians, and even consider it "immoral." Tschavdar Marinov, We the Macedonians, The Paths of Macedonian Supra-Nationalism (1878–1912), in "We, the People: Politics of National Peculiarity in Southeastern Europe" with Mishkova Diana as ed., Central European University Press, 2009, ISBN 9639776289, pp. 107-137.
  46. ↑ Pandevska, M. (2012). The term “Macedonian(s)” in Ottoman Macedonia: On the map and in the mind. Nationalities Papers, 40(5), 747-766. doi:10.1080/00905992.2012.705265
  47. ↑ Pandevska, Maria; Mitrova, Makedonka. (2020). The Concept of the millet in Turkish dictionaries: Its alteration and the impact on Ottoman Macedonia. Balcanica Posnaniensia. Acta et studia. 26. 171-192. DOI:10.14746/bp.2019.26.10
  48. ↑ Bulgarian historians for their part, such as Konstantin Pandev (the first to introduce a periodization based on the names), insist that BMORK lasted longer and this proves the essential Bulgarian character of the movement. For more see: Alexis Heraclides, The Macedonian Question and the Macedonians: A History. Routledge, 2020, ISBN 9780367218263, pp. 40-41.
  49. ↑ As a Bulgarian historian, Pandev underlined the fact that, since its foundation the organization chose its Bulgarian identity by selecting the name “Bulgarian revolutionary committees." For more see: Nadine Lange-Akhund, The Macedonian Question, 1893-1908, from Western Sources, 1998 ISBN 9780880333832, p. 39.
  50. ↑ Цочо Билярски (1994) Д-р Христо Татарчев: Първият ръководител на ВМРО: Биогр. очерк. Знание, стр 7; ISBN 9546210056.
  51. ↑ Иван Н. Николов, ВМРО и Иван Михайлов в защита на българщината, 2008, УИ Св. "Кл. Охридски", ISBN 9789549384116, стр. 65.
  52. ↑ Dimitar Bechev, Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Historical Dictionaries of Europe, No. 68, Scarecrow Press, ISBN 0810862956, p. 140.
  53. ↑ The "Adrianopolitan" part of the organization's name indicates that its agenda concerned not only Macedonia but also Thrace — a region whose Bulgarian population is by no means claimed by Macedonian nationalists today. Marinov, Tchavdar. We, the Macedonians: The Paths of Macedonian Supra-Nationalism (1878–1912) In: We, the People: Politics of National Peculiarity in Southeastern Europe. Budapest: Central European University Press, 2009, ISBN 9786155211669 p. 115.
  54. ↑ The text of the oath begins as follows: I swear by God, my faith and my honor that I will fight to the death for the freedom of the Bulgarians in Macedonia and Adrianople region... For more see: Вениамин Терзиев, Българският характер на славянското население в Македония, Университетско изд-во "Св. Климент Охридски", София, 1995; ISBN 9789540706030, стр. 73.
  55. ↑ Duncan Perry The Politics of Terror: The Macedonian Liberation Movements, 1893–1903, Durham, Duke University Press, 1988. pp. 40–41.
  56. ↑ Fikret Adanir, Die Makedonische Frage: ihre entstehung und etwicklung bis 1908. Wiessbaden 1979, p. 112.
  57. ↑ Лабаури Дмитрий Олегович, Болгарское национальное движение в Македонии и Фракии в 1894–1908 гг., Идеология, программа, практика политической борьбы, София, Академическое изд. им. проф. Марина Дринова, 2008, стр.7,
  58. ↑ Ivo Banac, "The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics", Cornell University Press, 1984, pp. 307–328.
  59. ↑ Стоян Германов (1992) Руската общественост и революционното движение в Македония и Одринско 1893-1908. Унив. изд-во "Св. Климент Охридски". стр. 14.
  60. ↑ Brown, Keith. Loyal Unto Death Trust and Terror in Revolutionary Macedonia. Indiana University Press, 2013. ISBN 9780253008473. с. 191.
  61. ↑ Perry M., Duncan. The Politics of Terror and The Macedonian Liberation Movements, 1893-1903. Duke University Press, 1988. ISBN 9780822308133. с. 203.
  62. ↑ Horncastle, James. The Macedonian Slavs in the Greek Civil War, 1944–1949. Lexington Books, 2019. ISBN 9781498585057. с. 43.
  63. ↑ Maria Todorova. Balkan Identities: Nation and Memory. C. Hurst & Co. Publishers, 2004. ISBN 1850657157. с. 238.
  64. ↑ Цочо Билярски, Първите програмни документи на ВМОРО до есента на 1902 г., Известия на държавните архиви, София, 2004, кн. 87, с. 200-275.
  65. ↑ Alexis Heraclides, The Macedonian Question and the Macedonians: A History. Routledge, 2020, ISBN 9780367218263, pp. 40-41.
  66. ↑ ВМОРО през погледа на нейните основатели. Спомени на Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров, Петър Попарсов. Съст. Т. Петров, Ц. Билярски. Св. Георги Победоносец; София, 2002, ISBN 9545092335; с. 203-207.
  67. ↑ Тараков, Т., Бисерков, М. „Спомени на един малко известен съратник на Дамян Груев“, сп. Македонски преглед, 2000, кн. 1, стр. 130.
  68. ↑ Its first preserved statute is from the General Congress held in Thessaloniki in the spring of 1896. There, the organization was named the Bulgarian Macedonian-Adrianople Revolutionary Committees. For more: Ива Бурилкова, Цочо Билярски, БКП, Коминтернът и македонският въпрос (1917-1946) - Том 2; Държавна агенция „ Архиви”, 1998, ISBN 9549800040, стр. 563.
  69. ↑ Любомир Панайотов, Христо Христов, Гоце Делчев спомени, документи, материали, Институт за история (Българска академия на науките) Наука и изкуство, 1978, стр. 86.
  70. ↑ Стоян Райчевски, Валерия Фол, 1993, Кукерът без маска. УИ "Св. Климент Охридски", София стр. 201.
  71. ↑ Божидар Димитров, Български старини в Македония (2000) Анико, София; ISBN 954-90700-2-6 стр. 22.
  72. ↑ Чавдар Маринов, Сто години Илинден или сто години Мисирков? История и политика в Република Македония през 2003 г. сп. Култура - Брой 20 (2587), 30 април 2004 г.
  73. ↑ Стефан Дечев: Две държава, две истории, много „истини“ и една клета наука - трета част. Marginalia, 15.06.2018.
  74. ↑ Проф. д-р Антони Стоилов и д-р Пантелей Спасов, Крайно време е за сътрудничество. За езиковия спор, македонската литературна норма, Мисирков и възможностите за сътрудничество между езиковедите от Република Македония и Република България във В-к Култура - Брой 28 (2908), 21 юли 2017 г.
  75. ↑ Манол Пандевски (1987) Македонското ослободително дело во XIX и XX век, Т.1, Националното прашање во македонското ослободително движење: 1893-1903, стр. 86.
  76. ↑ Lambi V. Danailov, Stilian Noĭkov, Natsionalno-osvoboditelnoto dvizhenia v Trakija 1878-1903, Tom 2, Trakiĭski nauchen institut, Izd. na otechestvenia front, 1971, str. 81-82.
  77. ↑ Христо Христов, Енциклопедия: Пирински край. А-М; Благоевград, том 1, 1994, ISBN 9789549000610, стр. 178.
  78. ↑ Пейо Яворов, Гоце Делчев в "Словото"; Гоце в Щип, Банско.
  79. ↑ Любомир Панайотов, Константин Пандев, Костадин Палешутски, Гоце Делчев-спомени, документи, материали, 1978, София, Наука и изкуство; стр. 56.
  80. ↑ Сп. България – Македония, г. І, октомври – ноември 2002, кн. 4, с. 14 - 20 и кн. 5 от декември 2002, с. 18 - 20.
  81. ↑ Даме Груев. Спомени, кореспонденция. София, 1999, Парнас-96; с. 168.
  82. ↑ Спомени на Гьорчо Петров. Материали за историята на македонското освободително движение. Кн. VІІІ. Съобщава Л. Милетич, С., 1927, с. 50 – 51.
  83. ↑ Ѓорѓиев, Ванчо, Петар Поп Арсов (1868–1941). Прилог кон проучувањето на македонското националноослободително движење. 1997, Скопjе, стр. 167-168.
  84. ↑ Цочо Билярски, Още един път за първите устави и правилници и за името на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското Въстание от 1903 г. В сборник Дойно Дойнов. 75 години наука, мъдрост и достойнство, събрани в един живот. ВСУ ”Черноризец Храбър”; 2004, ISBN 9549800407.
  85. ↑ Die Makedonische Frage: Ihre Entstehung Und Entwicklung Bis 1908. By Fikret Adanir. Frankfurter Historische Abhandlungen, vol. 20. Wiesbaden: Franz Steiner Verlag GMBH, 1979. xii, 283 pp. DM 64, paper; p. 112.
  86. ↑ Public Record Office – Foreign Office 78/4951 Turkey (Bulgaria). From Elliot. 1898; Устав на ТМОРО. S. 1. published in Документи за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, Скопје, Универзитет "Кирил и Методиј":Факултет за филозофско-историски науки, 1981, page 331 – 333.
  87. ↑ а б Според Цочо Билярски, заглавните страници на двата документи са идентични. Тъй като не разполага с оригиналния устав, той внимателно изучава кориците на правилниците. В средата е разположена седнала жена, със знаме в дясна ръка с надпис „Свобода или смърт“. Ръката ѝ е облегнмата на цокъл, върху който е изобразен изправен разярен лъв с корона. В лявата си ръка жената държи щит, който се обляга на лявото ѝ коляно. Върху него надпис „Македония“, а на противоположната страна с много дребен шриф „1896“. Това според него потвърждава тезата на КОнстантин Пандев от 1969 година, която се основава на други непряки аргументи, че уставът и правилникът на БМОРК са съставени през 1896 година. На краката на жената лежи счупено Османско знаме с полумесец и разчупени пръстени на желязна верига. Повече в: Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.) Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма). Т. І, ч. 1 и 2. Съст. Ц. Билярски, И. Бурилкова. УИ "Св. Климент Охридски", 2007, ISBN 9789549800623, Увод, стр. 7.
  88. ↑ Valkov, Martin, The Internal Macedonian-Adrianople Revolutionary Organization and the Idea for Autonomy for Macedonia and Adrianople Thrace, 1893-1912; M.A. dissertation, Central European University (Budapest, 2010), p. 5.
  89. ↑ The author of the regulations Ivan Hadzhinikolov points out: finally we decided that we should write a rules and I was instructed in 1895 to prepare them. For more: Д . Димески, Создавањето на Македонската револуционерна организација и нејзината организациона поставеност (1893-1895), Историја XXII/1, Скопје 198Б, стр. 70.
  90. ↑ The IMARO activists saw the future autonomous Macedonia as a multinational polity, and did not pursue the self-determination of Macedonian Slavs as a separate ethnicity. Therefore, Macedonian (and also Adrianopolitan) was an umbrella term covering Bulgarians, Turks, Greeks, Vlachs, Albanians, Serbs, Jews, and so on. While this message was taken aboard by many Vlachs as well as some Patriarchist Slavs, it failed to impress other groups for whom the IMARO remained, as the British journalist and relief worker Henry Brailsford and others called it, ‘‘the Bulgarian Committee.’’ For more see: Bechev, Dimitar. Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Historical Dictionaries of Europe, Scarecrow Press, 2009, ISBN 0810862956, Introduction.
  91. ↑ Peter Kardjilov, The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans (Volume One) Cambridge Scholars Publishing; 2020, ISBN 9781527550735, p. 3.
  92. ↑ Устав на Българските македоно-одрински революционни комитети, съставен след Солунския общ конгрес на организацията, [Солун, 1896 г.] София, Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.) – документи на централните ръководни органи. Том 1. Част 1. Съст. Ц. Билярски, И. Бурилкова. София: Държавна агенция „Архиви”, стр. 127-128., 2007.
  93. ↑ Захари Стоянов. Текст на устава на БРЦК публикуван в "Записки по българските въстания". София, Виртуалната библиотека „Словото“ из том 1 на Записките. Разкази на очевидци, 1870-1876., 1977..
  94. ↑ Ванчо Ѓорѓиев, "Устав и Правилник на Бугарските Македоно - Одрински Револуционерни Комитети [1894 г.] Скопје, "ВМРО 1893-1903. Поглед низ документи", Матица Македонска., 2013.
  95. ↑ Според бележка на историка Любомир Панайотов, редактор на спомените на Христо Караманджуков, правилниците на БМОРК са намерени в архива на революционера. Издадени са през 1898 година и са заменени с такива от 1902 година, въпреки това в Смолянско те продължават да се използват и след това. Виж: Христо Ив. Караманджуков, Родопа през Илинденско-Преображенското въстание. (Изд. на Отечествения Фронт, София, 1986) стр. 107.
  96. ↑ Архив Гоце Делчев, Съставители Ива Борилкова и Цочо Билярски, Издателство: Захарий Стоянов, 2020; ISBN 9789540914275, Предговор.
  97. ↑ Ковачовъ, Владиславъ. Автономна Македония. София, Печатница С. М. Стайковъ, 1919.
  98. ↑ Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.) Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма). Т. І, ч. 1 и 2. Съст. Ц. Билярски, И. Бурилкова. УИ "Св. Климент Охридски", 2007, ISBN 9789549800623 стр. 142.
  99. ↑ Георги Баждаров, "Войните и Македонския въпрос". София, сп. "Македония. Политическо, научно и литературно списание", год. I, книга IV, София, печатница „Витоша“, 1922.
  100. ↑ сп. "Македония", Том 1, София, 1922, стр. 5. "+четемъ+: Digitized on 15 April 2013 at Cornell University.
  101. ↑ Борбите на македонския народ за освобождение. Димитъръ Влаховъ. Виена, Библиотека Балканска Федерация, № 1, ВМРО (Обединена), 1925.
  102. ↑ Въ Македония и Одринско: Спомени на Михаилъ Герджиковъ. II. Първиятъ Централенъ комитетъ на ВМРО.: Спомени на д-ръ Христо Татарчевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга IX, Печатница П. Глушковъ, 1928.
  103. ↑ Зографовъ, Никола. Строежа на живота. Едно обяснение на въпроситѣ: 1. Какъ се създаде погрома на България. 2. Защо не можа да бѫде извоювана автономията на Македония и Одринско (Приносъ къмъ историята на революционна Македония). София, Печатница П. Глушковъ, 1927.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пръв_устав_на_ВМОРО&oldid=12335135“.