Направо към съдържанието

Първа пуническа война

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Първата пуническа война е първата от трите Пунически войни, водени между Римската република и Картаген. 23 години двете страни се борят за надмощие над западната част на Средиземно море. Войната продължава от 264 до 241 г. пр.н.е. и завършва със завладяването на остров Сицилия от римляните.

Първа Пуническа война
Пунически войни
Територия на Картаген в началото на войната
Информация
Период264 г. пр.н.е. – 241 г. пр.н.е.
МястоСредиземно море, Сицилия, Сардиния, Северноафриканско крайбрежие
РезултатРимска победа.
Завладени острови Корсика, Сардиния и Сицилия
Страни в конфликта
Римска републикаКартаген
Командири и лидери
Марк Атилий Регул
Гай Лутаций Катул
Гай Дуилий
Луций Корнелий Сципион
Хамилкар Барка
Ханон Велики
Хасдрубал
Ксантип
Първа пуническа война в Общомедия

Мамертините – наемници от войските на сиракузкия владетел Хиерон II, се разбунтуват и завладяват град Месана. Притиснати от него, те се обръщат за помощ едновременно към Рим и Картаген. След дебаркирането на римската войска в североизточна Сицилия Сиракуза и Картаген сключват споразумение, но търпят поражение при Месана Хиерон се съюзява с Рим.

Хронология на конфликта

[редактиране | редактиране на кода]
  • През 260 г. пр.н.е. става морска битка край нос Миле. Римляните побеждават картагенците с кораби, построени по модела на заседнала пуническа пентера. С използването на абордажния мост тактиката на сухопътните действия се пренася и в морските сражения.
  • През 249 г. пр.н.е. новият римски флот е разгромен при Дрепана. След дългогодишна и изтощителна локална война с Хамилкар Барка, през 242 г. пр.н.е. римските граждани финансират с лични средства създаването на нов флот от 200 пентери.

След наемническите и либийски бунтове срещу Картаген, сардински наемници молят за помощ от Рим, който отново обявява война на Картаген през 238 г. пр.н.е. и принуждава съперника си да му отстъпи Сардиния, която от 227 г. пр.н.е. е обединена със също отнетата от Картаген Корсика, както и да заплати още 1200 таланта. Тиренско море става „Mare nostrum“ на римляните.

  • През 229-228 г. пр.н.е. римският флот разгромява илирийските пирати. Илирийската царица Тевта изплаща контрибуция. През 219 г. пр.н.е. илирийското крайбрежие попада под римско господство.