Направо към съдържанието

Скобелева майка (паметник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Скобелева майка.

Скобелева майка
ротонда
АвторКирил Тодоров
Изграждане1882 г.
1964 г.
ВидСкулптура
Материалмрамор, туф
Размери9 м × 7 м 
МестоположениеПловдив, България
Карта Местоположение в Пловдив
Скобелева майка в Общомедия

Паметникът на Олга Скобелева или Скобелева майка е посветен на графиня Олга Скобелева, майка на генерал Скобелев и се намира в Пловдив в жилищен район „Тракия“, микрорайон „Скобелева майка“ – А13, до надлеза на „Цариградско шосе“, носещ името на паметника.

По време на Руско-турската освободителна война 58-годишната графиня Олга Скобелева е начело на Балканския отдел на Руския червен кръст. Тя събира дарения за бедстващите българи. Пристигайки в Пловдив, прави дарение за сиропиталището в града от внушителните 20 000 златни рубли.

Капитан Алексей Алексеевич Узатис е руски аристократ и военен инженер.[1] Той пристига в Пловдив през 1879 г. и е назначен първо за инструктор в румелийската милиция. Става офицер, а след това и командир на сапьорна рота в Пловдив. През лятото на 1879 г. капитанът поема строителството на нови казарми в местността „Гладно поле“. Узатис е бил много близък приятел на генерал Скобелев и майка му го е приемала като свой син. Той е бил образован благодарение на семейство Скобелеви.[2] По онова време графиня Скобелева непрекъснато обикаля из Южна България, създава благотворителни дружества, заема се с уреждането на нови сиропиталища. Капитан Узатис я придружава по време на пътуванията ѝ.

Вечерта на 6 юли 1880 г. Олга Скобелева заминава за Чирпан, за да купи чифлик, който да превърне в модерен дом за сираци като тези в Европа. Заминава, придружена от прислужницата си, адютанта и файтонджията, носейки 20 000 златни рубли за покупката. На шест километра от Пловдив на пътя ги пресрещат Узатис и още двама негови приятели-черногорци. С намерение да открият и откраднат парите. Лично Узатис убива Олга Скобелева с шпагата си. Загиват още двама – файтонджията и нейната камериерка. Унтерофицерът Матвей Иванов успява да избяга, добира се до гръцко кафене в Пловдив и преди да издъхне, успява да съобщи за смъртта на графинята. Румелийската полиция се организира и успява да залови разбойниците, а Узатис сам се разстрелва, обкръжен в неговото имение в село Дермендере.[3] Олга Скобелева е погребана в семейното им имение в Русия, а синът ѝ поръчва икони, които да поставят в християнския храм на имението.[2]

На 5 юли 1881 г. е открит паметник на Олга Скобелева на лобното ѝ място. За изграждането му са отделени 9000 гроша.[4]

Мемориал-ротонда на Олга Скобелева е изграден през 1964 г. близо до стария паметник и е дело на архитект Кирил Тодоров. Паметникът изобразява графинята, която е седнала и е прегърнала две от дечицата, за които се е грижила.

След 1989 г. паметниците и пространството около тях е занемарено. През 2011 г. стартира проект за възстановяването им, ръководен от Валентин Делов.

Старият паметник е от мрамор, с богато профилирани краища. Пиедесталът е от туф. Височината му е 3 м. От четирите му страни има надписи. Единият от тях е специално написан епитаф от поета Иван Вазов, който по онова време живее в Пловдив. Надписът гласи:[3]

С цел висока, красна

при нас дойде ти,
но ръка ужасна
твойте дни скрати.
Святице! Прости!

В близост до стария паметник има кръгла колонада (ротонда) издигната през 1964 г., в центъра на която върху постамент на 3 м височина е женска фигура, държаща две деца на коленете си. Автор на композицията е българския художник и скулптор Кирил Тодоров. Изработен е също от мрамор и туф. Височината на фигурата е 2 м, на колоните – 9 м, а диаметърът на ротондата е 7 м. Надпис: „Скобелева Олга Николаевна 1823 – 1880“.