Съединението прави силата
„Съединението прави силата“ е национален девиз (мото) на Ангола, Белгия, Боливия, България, Грузия и Хаити, а в миналото – на Акадия (в Северна Америка) и бурската Република Трансваал (в Южна Африка).
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Изразът е с латинска етимология – Concordia res parvae crescunt или Ex unitate vires, като е девиз и на графство Пембрукшър в Уелс, канадската провинция Квебек и на студентската асоциация на вюрцбургските възпитанци „Тевтония“ в Бавария, провеждаща сбирките си в замъка Кобург.
България
[редактиране | редактиране на кода]Националният девиз се появява малко след освобождението на България през 1878 г. Върху първите пробни монети, отсечени през 1880 г., е изобразен българският герб (наподобяващ белгийския) с буквален превод на белгийския девиз L'Union fait la force („Съединението прави силата“). Това става по силата на „Закон за правото за резание монети в Княжеството“ от 1880 г., където в чл. 8 е записано: "На другата страна на опакото те (монетите) ще показват стойността на монетата [...] и отдолу една лента, на която ще бъде написано: Съединението прави силата". Девизът е резултат от заимстване на девиза на Белгия, като е следвана аналогия с белгийската конституция, послужила за модел на Търновската.[1] Девизът Съединението прави силата е поставен на главната фасада на сградата на Народното събрание, след построяването ѝ през 80-те години на 19 век. Бил е премахнат след 19 май 1934 г. и заменен с В единението е силата, впоследствие върнат. Въпреки че Съединението прави силата се среща в различни проекти на герба на България в следосвобожденските години, официално той става част от него едва през 1927 г.[2] След 1948 г. девизът отпада от новата комунистическа Конституция, но остава върху фасадата на Народното събрание. След промените през 1989 г. и приемането на нова Конституция през 1991 г., девизът е възстановен.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Близнашки, Г. „Конституционализъм и демокрация“, „Търновската конституция: историческа съдба и съвременна прекция“, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2009, с. 74.
- ↑ В-к „Сега“, бр. 4554 (274) 26 ноември 2012 г. Кратка история на /не/българските девизи. Иво Ников.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата L'union fait la force в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
