Направо към съдържанието

Франкенщайн (филм, 1910)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франкенщайн
Frankenstein
Постер на филма
Постер на филма
РежисьориДжей Сиър Доули
ПродуцентиТомас Едисън
СценаристиДжей Сиър Доули
Базиран наФранкенщайн“ от Мери Шели
В ролитеАвгуст Филипс
Чарлз Огъл
Мери Фулър
МузикаДоналд Сосин[1]
ОператорДжеймс Уайт[1]
Филмово студиоЕдисън Манюфакчъринг Къмпъни
РазпространителЕдисън Манюфакчъринг Къмпъни
Жанружаси
научна фантастика
Премиера18 март 1910
(САЩ)
Времетраене16 мин.[2]
Страна САЩ
Езикням (английски субтитри)
Цветностчерно-бял
Хронология
Свързани филмиФранкенщайн (1931)
Франкенщайн (1994)
Външни препратки
IMDb Allmovie
Франкенщайн в Общомедия

„Франкенщайн“ (на английски: Frankenstein) е американски късометражен игрален ням филм от 1910 г. на компания „Едисън“, режисиран и по сценарий Джей Сиър Доули. Считан е за първата кино екранизация по класическото произведение на Мери ШелиФранкенщайн или Новия Прометей“.[3][4]

Актьорският състав включва само трима души: Август Филипс в ролята на д-р Франкенщайн, Чарлз Огъл като Чудовището и Мери Фулър – годеницата на доктора.

Един от първите филми на ужасите. Смятан е за изгубен, докато не е открит през 80-те години на XX век.[5]

Френкенщайн напуска дома си, за да влезе в колеж. Изпратен е от годеницата си и неговия баща.[6]). След две години в упорити изследвания той открива „тайната на живота и смъртта“. В кабинета си прави експеримент, с който цели да създаде „идеалното човешко същество“. Приготвя огромен казан от химическа отвара, затваря го зад вратите на желязна завеса, и от малък отвор наблюдава как протича процесът. От пламъците и пушеци на големия съд постепенно се образува гротесна човешка фигура. Докторът побягва ужасен от кабинета в стая с легло. Там над него изниква уродливото същество и ученият припада. Свестен е от негов помощник и когато идва на себе си, Франкенщайн забелязва, че чудовището е изчезнало.

Мъжът се завръща у дома. Посрещнат е от годеницата, баща си и още един мъж. Чудовището, водено от „ревност“, преследва своя господар до родното му място. Докато Франкенщайн е сам в една стая с огледало, неканеният гост нахълтва през вратата. Когато бъдещата съпруга на доктора се връща, Чудовището се скрива зад завеса. Фаранкенщайн отпраща жената, за да не види грозното създание. Мъжът и неговия опонент се вкопчват в борба. Ученият е повалян на пода от своя далеч по-силен опонент. Когато Чудовището вижда за първи път своя лик в огледалото, то побягва навън ужасено и ядосано.

В брачната нощ, след като гостите от сватбата си тръгват, Чудовището се промъква и отново напада младоженците. Жената припада и натрапникът се измъква. След него побягва Франкенщайн, въпреки че свестената му съпруга се опитва да го спре. Чудовището влиза в стаята с огледалото и когато вижда облика си, неговата „любов“ и „добра природа“ надделяват и то изчезва. Образът му оставя вътре в огледалото. Когато Франкенщайн влиза в стаята, той забелязва своето творение в огледалото и как то се изпарява изведнъж. Младоженката се присъединява към своя съпруг. Двамата влюбени се прегръщат и ликуват.

Край на разкриващата сюжета част.
Франкенщайн - целия филм

Заснемането на филма отнема три дена, които са 13, 15 и 17 март, 1910 г.[1] Снимките са в студиото на Едисън в нюйорския квартал Бронкс.[3] Едисън не участва пряко в създаването на филма.[4]

Сцената със създаването на Чудовището включва изгаряне на манекен, докато отстрани хората упраляват неговите крайници. После заснетият материал е ривърснат, за да се получи ефект на превръщането на изгорелите останки в човешка фигура.[7]

„Франкенщайн“ е един от първите нями филми, които имат определена партитура при изпълнение на музикалния фон.[8]

Дълги години филмът е бил считан за изгубен. През 1963 г. е открито описание на сюжета и няколко кадри, публикувани в брой от филмовия каталог „The Edison Kinetogram“ издаден на дата 15 март 1910 г.[9] Изображенията от този каталог за известен период са единствените визуални записи как актьора Чарлз Огъл е изглеждал гримиран като чудовището на Франкенщайн.

В края на 50-те копие от лентата е закупено от колекционера на филми от Уисконси Алоис Детлаф от неговата свекърва, също колекционер на стари ленти.[10] В средата на 70-те филмът е разкрит и накрая на това деситилетие е направино ремастирирано копие на 33 мм лента.[11]

„Библиотеката на конгреса“ закопува колекцията на Детлаф през 2014 г.[12]

  1. а б в „Frankenstein“ // Library of Congress. Посетен на 7 март 2024. (на английски)
  2. Kinnard, Roy. „Horror in Silent Films“. McFarland and Company Inc., 1995. ISBN 0-7864-0036-6. p. 35. (на английски)
  3. а б Фърцаловска, Ася. „15 странни факта за Франкенщайн“ // oshte.bg. Посетен на 7 март 2024. (на български)
  4. а б „Франкенщайн - филм, който е заснет преди сто години“ // Форумът на Шумен, 7 януари 2007. Посетен на 7 март 2024. (на български)
  5. Дамянов, Мартин. „Какво не знаете: Франкенщайн“ // Арт. Chronical, 26 септември 2023. Посетен на 5 март 2024. (на български)
  6. Writer, Staff. Frankenstein // Edison Kinetogram 2 (4). 15 март 1910. p. 3-4. (на английски)
  7. Enyedi, Delia. oiceless Screams: Pictorialism as Narrative Strategy in Horror Silent Cinema (pdf) // Acta University Sapientiae: Film and Media Studies 19. Cluj-Napoca, Romania, Sapientia University, 2021. DOI:10.2478/ausfm-2021-0005. p. 66, 71. Посетен на 11 март 2024. (на английски)
  8. Wierzbicki, James. „Film Music: A History. Routledge“. Routledge, 2009. ISBN 978-1-135-85143-9. p. 38. (на английски)
  9. Frankenstein-1910! // Famous Monsters of Filmland (23). Филаделфия, Warren Publishing Co, юни 1963. p. 44–45. (на английски)
  10. Loohauis, Jackie. „Step Aside, Boris: Edison's Frankenstein was first“ // Green Sheet. Milwaukee Journal Sentinel, 18 март 1985. Архивиран от оригинала на 12 юли 2012. Посетен на 11 март 2024. (на английски)
  11. Jackie Loohauis, "A Horror Pioneer on Video", Milwaukee Journal Sentinel, October 28, 1997
  12. Maloney, Wendi. „The First Film Version of Frankenstein, Newly Restored!“ // Library of Congress Blog, 15 ноември 2018. Посетен на 11 март 2024. (на английски)