Франкенщайн (филм, 1910)
| Франкенщайн | |
| Frankenstein | |
 Постер на филма | |
| Режисьори | Джей Сиър Доули |
|---|---|
| Продуценти | Томас Едисън |
| Сценаристи | Джей Сиър Доули |
| Базиран на | „Франкенщайн“ от Мери Шели |
| В ролите | Август Филипс Чарлз Огъл Мери Фулър |
| Музика | Доналд Сосин[1] |
| Оператор | Джеймс Уайт[1] |
| Филмово студио | Едисън Манюфакчъринг Къмпъни |
| Разпространител | Едисън Манюфакчъринг Къмпъни |
| Жанр | ужаси научна фантастика |
| Премиера | 18 март 1910 (САЩ) |
| Времетраене | 16 мин.[2] |
| Страна |  САЩ |
| Език | ням (английски субтитри) |
| Цветност | черно-бял |
| Хронология | |
| Свързани филми | Франкенщайн (1931) Франкенщайн (1994) |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Франкенщайн в Общомедия | |
„Франкенщайн“ (на английски: Frankenstein) е американски късометражен игрален ням филм от 1910 г. на компания „Едисън“, режисиран и по сценарий Джей Сиър Доули. Считан е за първата кино екранизация по класическото произведение на Мери Шели „Франкенщайн или Новия Прометей“.[3][4]
Актьорският състав включва само трима души: Август Филипс в ролята на д-р Франкенщайн, Чарлз Огъл като Чудовището и Мери Фулър – годеницата на доктора.
Един от първите филми на ужасите. Смятан е за изгубен, докато не е открит през 80-те години на XX век.[5]
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Френкенщайн напуска дома си, за да влезе в колеж. Изпратен е от годеницата си и неговия баща.[6]). След две години в упорити изследвания той открива „тайната на живота и смъртта“. В кабинета си прави експеримент, с който цели да създаде „идеалното човешко същество“. Приготвя огромен казан от химическа отвара, затваря го зад вратите на желязна завеса, и от малък отвор наблюдава как протича процесът. От пламъците и пушеци на големия съд постепенно се образува гротесна човешка фигура. Докторът побягва ужасен от кабинета в стая с легло. Там над него изниква уродливото същество и ученият припада. Свестен е от негов помощник и когато идва на себе си, Франкенщайн забелязва, че чудовището е изчезнало.
Мъжът се завръща у дома. Посрещнат е от годеницата, баща си и още един мъж. Чудовището, водено от „ревност“, преследва своя господар до родното му място. Докато Франкенщайн е сам в една стая с огледало, неканеният гост нахълтва през вратата. Когато бъдещата съпруга на доктора се връща, Чудовището се скрива зад завеса. Фаранкенщайн отпраща жената, за да не види грозното създание. Мъжът и неговия опонент се вкопчват в борба. Ученият е повалян на пода от своя далеч по-силен опонент. Когато Чудовището вижда за първи път своя лик в огледалото, то побягва навън ужасено и ядосано.
В брачната нощ, след като гостите от сватбата си тръгват, Чудовището се промъква и отново напада младоженците. Жената припада и натрапникът се измъква. След него побягва Франкенщайн, въпреки че свестената му съпруга се опитва да го спре. Чудовището влиза в стаята с огледалото и когато вижда облика си, неговата „любов“ и „добра природа“ надделяват и то изчезва. Образът му оставя вътре в огледалото. Когато Франкенщайн влиза в стаята, той забелязва своето творение в огледалото и как то се изпарява изведнъж. Младоженката се присъединява към своя съпруг. Двамата влюбени се прегръщат и ликуват.
Продукция
[редактиране | редактиране на кода]Заснемането на филма отнема три дена, които са 13, 15 и 17 март, 1910 г.[1] Снимките са в студиото на Едисън в нюйорския квартал Бронкс.[3] Едисън не участва пряко в създаването на филма.[4]
Сцената със създаването на Чудовището включва изгаряне на манекен, докато отстрани хората упраляват неговите крайници. После заснетият материал е ривърснат, за да се получи ефект на превръщането на изгорелите останки в човешка фигура.[7]
„Франкенщайн“ е един от първите нями филми, които имат определена партитура при изпълнение на музикалния фон.[8]
Възстановяване
[редактиране | редактиране на кода]Дълги години филмът е бил считан за изгубен. През 1963 г. е открито описание на сюжета и няколко кадри, публикувани в брой от филмовия каталог „The Edison Kinetogram“ издаден на дата 15 март 1910 г.[9] Изображенията от този каталог за известен период са единствените визуални записи как актьора Чарлз Огъл е изглеждал гримиран като чудовището на Франкенщайн.
В края на 50-те копие от лентата е закупено от колекционера на филми от Уисконси Алоис Детлаф от неговата свекърва, също колекционер на стари ленти.[10] В средата на 70-те филмът е разкрит и накрая на това деситилетие е направино ремастирирано копие на 33 мм лента.[11]
„Библиотеката на конгреса“ закопува колекцията на Детлаф през 2014 г.[12]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Франкенщайн“ в
Internet Movie Database - „Франкенщайн“ в
Allmovie - „Франкенщайн“ в
- „Франкенщайн“ в
(2012 ремастериран с музика „Танца на смърта“ от Сен-Санс)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в „Frankenstein“ // Library of Congress. Посетен на 7 март 2024. (на английски)
- ↑ Kinnard, Roy. „Horror in Silent Films“. McFarland and Company Inc., 1995. ISBN 0-7864-0036-6. p. 35. (на английски)
- ↑ а б Фърцаловска, Ася. „15 странни факта за Франкенщайн“ // oshte.bg. Посетен на 7 март 2024. (на български)
- ↑ а б „Франкенщайн - филм, който е заснет преди сто години“ // Форумът на Шумен, 7 януари 2007. Посетен на 7 март 2024. (на български)
- ↑ Дамянов, Мартин. „Какво не знаете: Франкенщайн“ // Арт. Chronical, 26 септември 2023. Посетен на 5 март 2024. (на български)
- ↑ Writer, Staff. Frankenstein // Edison Kinetogram 2 (4). 15 март 1910. p. 3-4. (на английски)
- ↑ Enyedi, Delia. oiceless Screams: Pictorialism as Narrative Strategy in Horror Silent Cinema (pdf) // Acta University Sapientiae: Film and Media Studies 19. Cluj-Napoca, Romania, Sapientia University, 2021. DOI:10.2478/ausfm-2021-0005. p. 66, 71. Посетен на 11 март 2024. (на английски)
- ↑ Wierzbicki, James. „Film Music: A History. Routledge“. Routledge, 2009. ISBN 978-1-135-85143-9. p. 38. (на английски)
- ↑ Frankenstein-1910! // Famous Monsters of Filmland (23). Филаделфия, Warren Publishing Co, юни 1963. p. 44–45. (на английски)
- ↑ Loohauis, Jackie. „Step Aside, Boris: Edison's Frankenstein was first“ // Green Sheet. Milwaukee Journal Sentinel, 18 март 1985. Архивиран от оригинала на 12 юли 2012. Посетен на 11 март 2024. (на английски)
- ↑ Jackie Loohauis, "A Horror Pioneer on Video", Milwaukee Journal Sentinel, October 28, 1997
- ↑ Maloney, Wendi. „The First Film Version of Frankenstein, Newly Restored!“ // Library of Congress Blog, 15 ноември 2018. Посетен на 11 март 2024. (на английски)
