Направо към съдържанието

Юрий Шевчук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юрий Шевчук
Юрий Шевчук
Информация
ПсевдонимБатька[1]
Роден
Юрий Юлианович Шевчук
16 май 1957 г. (67 г.)
От Русия
Стилхардрок, фолк рок, джаз рок, инди рок, индъстриъл рок
Професиипевец, музикант, поет, композитор, художник
Инструментикитара
Музикален издателNavigator Records
Свързани изпълнителиДДТ
Подпис
Уебсайтddt.ru
Юрий Шевчук в Общомедия

Юрий Шевчук (на руски: Шевчук, Юрий Юлианович) е руски рок певец, музикант, автор на песни и художник. Основател и вокалист на група „ДДТ“.

Известен е с гражданско-патриотичната си лирика, призив към самоусъвършенстване, пацифизъм, социална сатира и протест.[2]

По време на акустичен концерт в Барнаул.

Роден е на 16 май 1957 г. в село Ягодное, Магаданска област. От детските си години се увлича по изобразителното изкуство, а по-късно започва да взима уроци по музика. Завършва Башкирския държавен педадогически институт, като по това време негови картини получават награди на различни конкурси. След дипломирането си три години преподава рисуване в башкирското село Иглино.

През 1980 г. се установява в Уфа, където основава група ДДТ. Музикантите свирят на студентски вечеринки, в ресторанти, кинотеатри и домове на културата. Първата записана песен от колекива е „Дождь“, а скоро след това групата издава албума „ДДТ-1“, съдържащ 7 песни. Стилът на групата се оформя като рокендрол с елементи на хардрок и ритъм енд блус. През 1982 г. ДДТ става лауреат на конкурса „Золотой камертон“ на Комсомольская правда с песента „Не стреляй“, вдъхновена от Войната в Афганистан.[3]

През 1983 г. Шевчук и пианистът на ДДТ Владимир Сигачов записват албума „Компромисс“ заедно с музикантите от група Рок Сентябрь. Записите бързо се разпространяват в цялата страна и увеличават популярността на ДДТ. През 1984 г., след издаването на албума „Периферия“ Шевчук напуска Уфа по настояване на КГБ. По поръчка на властта албумът получава критика[4], а на групата е забранено да записва в студио.

Скоро музикантът се установява в Ленинград, където в края на 1986 г. събира нов състав на ДДТ. Групата е посрещната като откритие на сцената на Петия фестивал на Ленинградския рок клуб. През 1987 г. ДДТ участва на фестивалите „Рок 87“ и на всесъюзните фестивали в Подмосковието. През 1988 г. излиза и първият „легален“ албум на групата – „Я получил эту роль“, издаден от лейбъла „Мелодия“.

На живо в Могильов.

90-те години са особено продуктивен период за Шевчук и ДДТ. След разпадането на СССР групата гастролира в Западна Европа, САЩ, Япония, Израел. Особено успешен става албумът „Актриса весна“ от 1992 г., съдържащ хитовете „Что такое осень“, „Родина“, „В последную осень“. В средата на 90-те ДДТ изнася концертната програма „Черный пес Петербург“, а през 1994 г. излиза албумът „Это все...“. По време на Първата чеченска война Шевчук изнася акустични концерти пред военни и често критикува руската власт.[5]

През 1998 г. получава наградата „Своя колея“, но отказва да я получи поради лични причини.

През 2000 г. ДДТ отбелязва своята 20-годишнина с грандиозно турне. През 2001 г. Шевчук участва в записите на албума на група Пилот „Сказка о прыгуне и скользящем“. Освен това музикантът участва в много концерти, посветени на авторската песен. Началото на новия век е нов етап и за ДДТ. Албумите „Единочество 1,2“ и „Пропавший без вести“ са ориентирани към съвременното общество, религията и любовта към живота. През 2007 г. Шевчук получава премията „Триумф“ за принос в музиката и изкуството. Всички получени средства музикантът дарява на пострадалите от войните в Чечения.[6]

През 2008 г. участва в Марша на несъгласните, протестирайки срещу резултатите от президентските избори в Русия. В края на същата година издава самостоятелния си албум „L'Echoppe“ („Лавката“), чийто аранжор и продуцент е Константин Казански.

Юрий Шевчук е автор на две стихосбирки, озаглавени „Сольник“ и „Умирам всяка пролет“.

На живо в Израел, 2012 г.
  • 1981 – ДДТ-1 (Инопланетянин)
  • 1982 – Свинья на радуге
  • 1983 – Компромисс
  • 1984 – Периферия
  • 1985 – Время
  • 1988 – Я получил эту роль
  • 1990 – Оттепель
  • 1991 – Пластун
  • 1992 – Актриса Весна
  • 1995 – Это всё...
  • 1996 – Любов
  • 1997 – Рождённый в СССР
  • 1999 – Мир номер ноль
  • 2000 – Метель августа
  • 2002 – Единочество. Часть 1: Мама это рок-н-ролл?
  • 2003 – Единочество. Часть 2: Живой
  • 2005 – Пропавший без вести
  • 2007 – Прекрасная любовь
  • 2011 – Иначе
  • 2014 – Прозрачный
  • 2018 – Галя ходи
  • 1983 – Череповецкий магнитоальбом
  • 1995 – Кочегарка (записан 1985 г.)
  • 1998 – 82 г. (записан 1982 г.)
  • 2001 – Два концерта. Акустика (записан 1997 г.)
  • 2005 – Москва. Жара (записан 1985 г.)
  • 2007 – Прекрасная любовь
  • 2008 – L’Echoppe
  1. Антонина Чеснокова, Азат Вахитов, Всероссийский батька, 15.05.2012.
  2. Юрий Шевчук, 26 октомври 2010 г., сайт на Шоуто на Слави.
  3. Особое мнение – Юрий Шевчук
  4. М. Юлдыбаев, Э. Теляшев, Ш. Маликов. "Менестрель с чужим „голосом“. История советской рок-музыки
  5. Юрий Шевчук: „Умру, но сукой не буду!“, Московский Комсомолец, 27.11.1993.
  6. 17.05.07 Я – дачный человек, архив на оригинала от 24 март 2008, https://web.archive.org/web/20080324004053/http://www.tvkultura.ru/news.html?id=150470, посетен на 24 март 2008