бик
Облик
бик (български)
бик (български)
ед.ч. | бик | |
---|---|---|
непълен член | би·ка | |
пълен член | би·кът | |
мн.ч. | би·ко·ве | |
членувано | би·ко·ве·те | |
бройна форма | би·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Нескопено мъжко говедо или бивол.
- прен. финанс. Играч на фондовата борса (борсов спекулант), който купува ценни книжа, без да ги заплаща в момента, като очаква цените им да се покачат, за да може да ги продаде с печалба.
Етимология
старобълг. быкъ (Сим. сб., 1073 г.). Праслав. *bykъ, унг. bika са старинни заемки от тюрк. *būqa „бик“. Лит. būkas „воден бик“ е очевидно заета от рус. диал. бык „воден бик“.
Фразеологични изрази
◊ Воден бик. (Botaurus stellaris) Блатна птица от семейството на чаплите, която се храни с риба. ◊ Мускусен бик. (Ovibos moshatus) Едро двукопитно животно, разпространено в някои северни страни, което прилича на овен, с гъста и дълга тъмнокафява вълна и остри рога; овцебик.
Превод
|
|