блуден
Облик
блуден (български)
ед. ч. | м. р. | блу·ден | |
---|---|---|---|
непълен член | блуд·ния | ||
пълен член | блуд·ни·ят | ||
ж. р. | блуд·на | ||
членувано | блуд·на·та | ||
ср. р. | блуд·но | ||
членувано | блуд·но·то | ||
мн. ч. | блуд·ни | ||
членувано | блуд·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
религ. отклонен от своя праведен път (заблуден; разг. похотлив, развратен, нечист, грешен
Етимология
заемка от рус. блуд: нечистота, страст, похот; старобълг. блѫдъ „престъпление“.
Фразеологични изрази
Синоними
развратен, безпътен, покварен, разблуден, разпътен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|