бунт

бунт (български)

бунт ±

ед.ч.		бунт
	непълен член	бун·та
	пълен член	бун·тът
мн.ч.		бун·то·ве
	членувано	бун·то·ве·те
бройна форма		бун·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Бунтът е локално организирано противопоставяне на група хора срещу съществуващия ред без добра предварителна подготовка и ясна стратегическа цел. Може да се прояви чрез силно изявено недоволство или въоръжени сблъсъци и възставане срещу силите на реда.

Етимология

заемка от рус. бунт < нем. Bund „съюз“.

Превод

английски: revolt, mutiny арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: rebelión, revuelta, motín италиански: rivolta китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Revolte, die Meuterei норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: бунт (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: başkaldırma, isyan унгарски: [[]] фински: [[]] френски: révolte холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• въстание, гражданска война, революция, метеж, вълнение, смут, брожение, размирица, суматоха, безпорядък, междуособица
• протест, негодувание, възмущение, недоволство
• безредици, размирици
• бунтарство, бунтарски дух