колиба
Облик
колиба (български)
ед.ч. | ко·ли·ба | |
---|---|---|
членувано | ко·ли·ба·та | |
мн.ч. | ко·ли·би | |
членувано | ко·ли·би·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. колиба (Патр. Евтимий). Среща се в южнославянските езици и в полски (сръб. колиба, хърв., словен. koliba, пол. koliba, koleba), докато в другите западнославянски и в източнославянските езици се среща синонимен вариант *xalupa: укр. халупа, чеш., словаш. сhаluра, пол., горнолуж., долнолуж. сhаłuра. Двата варианта заедно със старогр. καλύβη, κоλύβη „колиба“ възлизат към древния, не-ИЕ език от Балканския полуостров.
Фразеологични изрази
Превод
|
|