Вратца
Тази статия е за село Вратца. За град Враца вижте Враца.
| Вратца | |
 Вход на Вратца по шосето E871 Кюстендил-Скопие | |
  Вратца  Вратца | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 246 души[1] (15 март 2024 г.) 13,6 души/km² |
| Землище | 18,103 km² |
| Надм. височина | 860 m |
| Пощ. код | 2575 |
| Тел. код | 07923 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 48355 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
| Вратца в Общомедия | |
Вратца е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Вратца се намира в планински район, в западната част на Кюстендилската котловина, в северните склонове на планината Осогово и южно от планината Лисец, на шосето Кюстендил – Скопие, на 7 км западно от гр. Кюстендил.
Махали: Бърдото, Илчовска, Терзинска, Ливадска, Карчова, Атовска.
Климат – умерен, преходно-континентален.
До 1947 г. селото се нарича Вратца. През 1950 г. е преименувано на Мирово. През 1993 г. е върнато старото име на селото – Вратца.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Жиленци (1883-1887), община Гърляно (1887-1889), община Жиленци (1889-1971) и община Кюстендил (от 1971 г.). [1]
Население
[редактиране | редактиране на кода]| Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2010 | 2016 |
| Население | 543 | 707 | 774 | 920 | 874 | 761 | 618 | 491 | 417 | 355 | 281 | 221 | 202 |
История
[редактиране | редактиране на кода]Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Предполага се, че е основано от преселници от Македония в края на XVIII век. През 1866 г. в селото има 62 домакинства и 456 жители.
В края на XIX век селото има 16 922 декара землище, от които 11 232 дка гори, 4097 дка ниви, 1550 дка естествени ливади и др. и се отглеждат 2280 овце, 561 говеда, 1139 кози и 115 коня. Основен поминък на селяните е дърводобив, земеделие и животновъдство. Развити са каменоделството и др. домашни занаяти. В селото има 8 воденици.
През 1910 г. е построена църквата „Свети Димитър“.
По време на Балканската война в 1912 година 2 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Училище в селото има още от 1868 г. През 1936 г. е построено ново училище.
През 1944 г. е учредена кооперация „Осогово“, която през 1952 г. преминава към „Наркооп“ – Кюстендил.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Христо Ботев“, което от 1960 г. е в състава на ДЗС – Кюстендил, а от 1979 г. е в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.
Селото е електрифицирано (1952) и водоснабдено (1972). Открити са смесен магазин, фелдшерски здравен пункт, селото е благоустроено.
След демократичния преход към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.
Исторически, културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Църква „Свети Димитър“ (1910 г.)
- Паметна плоча в местността „Дервено“, поставена на 25 април 1981 г. по повод залесяването на 500 000 дка нови гори в Кюстендилски окръг.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Село Вратца принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Събор на първия ден на Великден
- Курбан на Св. Дух,
- Курбан на Св. Димитрий
Отдих и туризъм
[редактиране | редактиране на кода]- Ваканционен комплекс от обновени селски къщи „Вратца-1“ Архив на оригинала от 2014-02-25 в Wayback Machine.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с. 322 – 326
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с. 34 – 39
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 405.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
| ||||||||
