Коняво

Коняво
	Коняво
	Коняво Коняво
Общи данни
Население	762 души (15 март 2024 г.); 58,2 души/km²
Землище	13,102 km²
Надм. височина	548 m
Пощ. код	2540
Тел. код	07926
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	38432
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община; – кмет	Кюстендил; Огнян Атанасов ; (Партия на зелените; 2023)
Кметство; – кмет	Коняво; Даниела Божилова; (независим)

Коняво е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.^[2]

География

Село Коняво се намира в Кюстендилската котловина, на североизток от гр. Кюстендил, на шосето София – Кюстендил – Скопие и отклонението за гр. Бобов дол, в югозападните поли на Конявската планина. Купно село.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Коняво (1949 – 1978) и община Кюстендил (от 1978 г.). [1]

Население

Година	1880	1900	1920	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1984	2010
Население	716	997	1187	1263	1282	1301	1145	1369	1369	1115	817

История

Няма данни за времето на възникване на селището. В землището на селото са открити останки от античен некропол и светилище в местността „Маркова стъпка“.

През римската епоха селището се нарича Спинопара.

В самото село при археологически разкопки са открити останки от антично и късноантично селище. При осъществяване на изкопите за строеж на читалищната сграда и при благоустройствени мероприятия са разкрити солидни основи на дълбочина от 1 метър. Градежът им е от блокове споени с хоросан. Изкопани са долиуми, тухли, керемиди, съдове от глина и различни битови материали. Оттук произхождат два жертвеника с гръцки надписи и оброчна плочка на Богинята майка (Хера, Кибела).

Според археолозите на това място е съществуало тържище (емпориум), което е обслужвало населението от тази област и е било управлявано от Пауталия. То се е намирало на пътя Сердика – Пауталия.

В двора на църквата е открита късноантична гробница, която се състои от гробна камера и преддверие. Камерата е почти четвъртита форма с размери 2,74 м на 2,70 м и височина 1,80 м. Преддверието е с првоъгълна форма с дължина 1,25 м и ширина 0,80 м. До пограбалната камера се стига през нисък вход и няколко каменни стъпала. Страните на входа са оформени от профилирани блокове, върху които лежи хоризонтална плоча. Стените, на височина до 0,60 м, са изградени от камък, а над тях започва свод от тухли. Измазани са с пласт хоросан, наситен със счукана керемида. На двете странични стени има по една ниша и легла за мъртвите. В гробницата са открити скелети, но не са намеренни данни за погребалния инвентар. Подът на камерата е застлан с квадратни тухли. По своя архитектурен тип гробницата принадлежи към сводовите гробници, градени в периода IV – V век.

На 1,5 км северозападно от селото, в местността Маркова стъпка, между шосето за с. Дворище и р. Струма през 60-те години на XX век, по време на оран, местните жители са открили каменни саркофази и гробове, изградени от тухли. Погребенията са извършени чрез трупополагане. Гробният инвентар е застъпен предимно с глинени съдове. Обстоятелството че тук са намерени няколко надписа, релеф на бог Митра, оброчна плочка на Тракийския конник дава основание на историците да предположат, че на това място е съществувало светилище. В наши дни на мястото са засадени овощни дървета и не личат културни останки.^[3]

В турски регистри селото се споменава като Коново (1570), Койнива, Коньово и Коньова (1576). В своите пътеписи (1836 – 1838) французинът Ами Буе го посочва като „Конево, Кониево, където пътят за Радомир пресича през брод Стримон“. В руска триверствова карта от 1878 г. е записано като Коньово.

През 1866 г. селото има 64 домакинства с 460 жители. Преди Освобождението селото брои 50 български и 40 турски къщи. Само 8 турски къщи били с постоянни жители – останалите турци живеели в Кюстендил. Земята била притежание на четири големи турски чифлика 7 Ибраимов, Пашов, Расимбегов и Февибегов.

В края на ХІХ век селото има 10 288 декара землище, от които 6193 дка ниви, 1695 дка гори, 1341 дка лозя, 583 дка естествени ливади, 511 дка овощни и зеленчукови градини и др., и се отглеждат 972 овце, 319 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърнени храни, овощарство, лозарство, тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 6 воденици и бакалница.

Селото има собствено училище от 1874 г., през 1880 г. е построена църквата „Преображение Господне“.

През 1915 г. е учредено Земеделско скотовъдно спестовно-заемно сдружение „Орач“. Открита е пощенска станция (1921), създадено е читалище „Светлина“ (1922), лекарски участък (1935), лятна детска градина (1936). През 1928 г. е образуван воден синдикат „Струма“, който построява помпена станция между селата Ръждавица и Шипочано. Селото е водоснабдено (1934) и електрифицирано (1939).

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Обединение“, което от 1960 г. е център на Обединено ТКЗС „Димитър Благоев“ (включващо и Жабокрът с махалата Гирчевци, Копиловци, Дворище, Буново и Цървеняно), а от 1982 г. е център на АПК „Димитър Благоев“ – с. Коняво.

Изградени са 2 помпени станции за напояване (1952, 1962), нови стопански постройки, читалищен дом, административна сграда, магазини, детска градина, аптека, стадион и лятна къпалня (1960), лятно кино. Оформен е площад, повечето от улиците са благоустроени и асфалтирани, строят се нови модерни обществени и частни сгради.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция, населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството и ловния туризъм.

Религии

Село Коняво принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

Кметство Коняво.
Читалище „Светлина“ – действащо читалище, регистрирано под номер 2568 в Министерство на културата на Република България. Дейности: група за народни обичаи „Лазарки“; клуб „Млад приятел на книгата“; кръжок по народно творчество; библиотека с 12 742 тома.

Исторически, културни и природни забележителности

Църква „Преображение Господне“ (1880).
Архитектурен паметник на загиналите руски воини в Руско-турската война.

Икономика

До 1989 г. в черешовите насаждения на Коняво са произвеждани 60% от цялата черешова продукция на България за износ за прясна консумация. В селото има кариера за гранит, пътна фирма и бензиностанция.

Редовни събития

Събор на 18 август.

Личности

Родени в Коняво

Анастас Новев, български фотограф
Никола Христов (1894-1950), български генерал
Стоян Василиев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски^[4]

Починали в Коняво

Коте Попстоянов (1845 – 1910), български революционер и просветен деец

Литература

Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с. 282 – 288
Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 133

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 315.
↑ „Археологически паметници от Кюстендилски окръг“, Цв. Дремсизова-Нелчинова, Л. Слокоска, ДИ „Септември“, София 1978, стр. 19
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 315.

[3] „Археологически паметници от Кюстендилски окръг“, Цв. Дремсизова-Нелчинова, Л. Слокоска, ДИ „Септември“, София 1978, стр. 19

[4] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56

[1]

[2]

[3]

[4]