Димитър Гичев
Тази статия е за българския политик. За музиколога вижте Димитър Гичев (музиколог).
| Димитър Гичев | |
| български политик | |
 Гичев говори по време на митинг през 1933 г. | |
| Роден |
10 декември 1893 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийска духовна семинария |
| Политика | |
| Партия | БЗНС Врабча 1 |
| Народен представител в: XX ОНС XXII ОНС XXIII ОНС | |
| Димитър Гичев в Общомедия | |
Димитър Любомиров Гичев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на земеделието и държавните имоти през 1931 – 1932 година, министър на търговията, промишлеността и труда през 1932 – 1934 година и министър без портфейл в правителството на Муравиев (2 – 9 септември 1944). Политически затворник след деветосептемврийския преврат през 1944 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Гичев е роден на 10 декември (28 ноември стар стил) 1893 година в село Перущица, Пловдивско. Завършва духовна семинария в София. В редовете на БЗНС е от 1914 г. Участва като войник в Първата световна война и е съден за активна антивоенна дейност, взима участие във Владайското въстание.[1]
След войната Гичев е активист на БЗНС и през 1920 – 1923 година е окръжен управител на Пловдив, а след Деветоюнския преврат от 1923 г. минава в нелегалност. През 1925 г. е арестуван, осъден и амнистиран. През 1926 година става един от основателите и ръководителите на БЗНС „Врабча 1“, най-влиятелното крило на разпадналия се БЗНС. Участва заедно с Демократическата партия в създаването на Народния блок и е министър в кабинетите (1931 – 1934) на Блока. Той е осъден и интерниран в Клисурския манастир след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.[1]
През следващите години Димитър Гичев е сред инициаторите за образуването на опозиционната Петорка (1936). През Втората световна война е против обвързването с Германия и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Министър в кабинета на Константин Муравиев (2 – 8 септември 1944), заради което след Деветосептемврийския преврат е осъден от т.нар. „Народен съд“ на 1 година затвор.[1]
Гичев е помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 г.[2] и преминава към опозиционния БЗНС – Никола Петков.[1] На 31 декември 1947 година отново е арестуван.[3] Обвинен е в подготовка на въоръжено сваляне на властта, организиране на саботажи и разпространение на слухове. Процесът се провежда от 12 до 16 април 1948 г. Осъден е на доживотен затвор.[4][5] Цялото му имущество е конфискувано.[6]
В 1956 г. – осмата година от излежаването на доживотната присъда – на Димитър Гичев е предложено да подпише декларация, в която да обяви, че подкрепя комунистическото управление и е готов да сътрудничи с него. Това е след свалянето на Вълко Червенков от власт и моментът е удобен, защото Гичев може да бъде представен като жертва на сталинизма и привличането му на страната на комунистите би разколебало стотиците хиляди земеделци – врагове на режима, голяма част от които измъчвани в лагери и затвори. В замяна на подписа му, на Гичев е обещано да бъде амнистиран и дори да получи политическа позиция в комунистическата държава заедно с всички произтичащи от това привилегии. Гичев разбира, че ако приеме, ще пречупи окончателно земеделското движение в България, и отказва.[7][5]
Освобождават го от затвора чак през 1960 г., след 13 години в ужасни условия, сам в килия, измъчван и тормозен. Болен и изтощен, прекарва последните четири години от живота си в бедност и забвение.[5][7]
Димитър Гичев е известен с думите си, изречени пред комунистическия съд, казани след произнасянето на доживотната му присъда: „Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение“.[7]
Димитър Гичев умира на 26 април 1964 година в София.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]36 години след смъртта на Димитър Гичев, в 2000 г., в градинката пред църквата „Свети Седмочисленици“ тържествено е открит негов паметник. На негово име е наречена улица в квартал „Изток“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 122 – 123.
- ↑ Недев 2007, с. 691.
- ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 90 – 91.
- ↑ Недев 2007, с. 769.
- ↑ а б в Алтънков, Никола Г. История на БКП (1919 - 1968). София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 531.
- ↑ Димитър Гичев Любомиров 02.12.1893 – 26.04.1964 // zemedelskozname.com. zemedelskozname.com, 2013. Архивиран от оригинала на 2008-07-01. Посетен на 1 януари 20132.
- ↑ а б в Земеделецът Димитър Гичев предпочел затвора пред сделка с БКП // Архивиран от оригинала на 2016-08-16. Посетен на 2015-10-24.
- Цитирани източници
- Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
| |||||||||||||||
