Димитър Христов (политик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Христов.
| Димитър Христов | |
| български политик | |
 Портретна снимка. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден |
1871 г.
|
|---|---|
| Починал | 1944 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност | българин |
| Учил в | Женевски университет Софийски университет |
| Политика | |
| Партия | Прогресивнолиберална партия Демократически сговор |
| Народен представител в: XI ОНС XII ОНС XIII ОНС XIV ОНС V ВНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXI ОНС | |
| Димитър Христов в Общомедия | |
Димитър Христов е български политик от Прогресивнолибералната партия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Между 1888 и 1894 г. учи в гимназия в град Сливен, а след това учи в Женева право, финансови и икономически науки. Учи и в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Членува в Прогресивнолибералната партия и е член на централното ѝ бюро. Редактор е на централния ѝ орган вестник „България“. Между 1894 и 1895 г. е поддиректор на Народната библиотека[1]. В периода 1895 – 1901 г. е секретар на Търговско-индустриалната палата в София. През 1911 г. е назначен за министър на търговията и земеделието. След това от 1911 до 1912 г. е временно управляващ министерството на търговията, промишлеността и труда. От 1911 до 1913 г. е министър на земеделието и държавните имоти, а през 1913 и министър на железниците, пощите и телеграфите. При управлението на Александър Стамболийски е обвинен за политическата си дейност от Народното събрание.[2] В периода 1924 – 1926 г. е реабилитиран и става министър на търговията, промишлеността и труда и министър на земеделието на държавните имоти (1926 – 1930).
Умира в град София през 1944 година[3].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 491.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков . - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 106, ISBN 954-528-790-X
| |||||
| |||||||||||
