Прогресивнолиберална партия
| Прогресивнолиберална партия | |
| Основател(и) | Драган Цанков |
|---|---|
| Последен лидер | Стоян Данев |
| Основана | 1884 година |
| Разформирована | 1920 година |
| Предшествана от | Либерална партия |
| Наследена от | Обединена народно-прогресивна партия |
| Вестник | „Съгласие“ „България“ |
| Идеология | Консервативен либерализъм Русофилство |
Прогресивнолибералната партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до 1920-те години. Тя се ползва с името на най-проруската в политическия спектър. С нея са свързани вестниците „Съгласие“ и „България“.
История
[редактиране | редактиране на кода]В основата на бъдещата Прогресивнолиберална партия е умереното крило на Либералната партия, начело с Драган Цанков, което през 1883 г. сформира коалиционно правителство с представители на Консервативната партия и се съгласява на изменения на Търновската конституция. Напрежението между двете крила в партията нараства и през 1884 г. цанковистите окончателно се отделят от Либералната партия.
През 1899 г. към Цанковистката партия се присъединява и група, начело с Константин Величков, напуснала Народната партия. В края на същата година е прието името Прогресивнолиберална партия. В началото на 20 век тя все повече се сближава с Народната партия и през 1920 г. двете партии се обединяват в Обединена народно-прогресивна партия. През 1923 г. тя се влива в Демократическия сговор.
Участия в избори
[редактиране | редактиране на кода]Парламентарни
[редактиране | редактиране на кода]| година | избори | гласове | % | резултат |
|---|---|---|---|---|
| 1894 | Народно събрание | – | – | 8 / 167
|
| 1899 | Народно събрание | 54 400 | 15,9% | 8 / 169
|
| 1901 | Народно събрание | 58 860 | 20,1% | 40 / 164
|
| 1902 | Народно събрание | 121 737 | 30,1% | 89 / 189
|
| 1903 | Народно събрание | – | – | 6 / 169
|
| 1908 | Народно събрание | 29 881 | 6,4% | 3 / 203
|
| юни 1911* | Велико Народно събрание | 291 770 | 52,4% | 342 / 414
|
| септември 1911* | Народно събрание | 273 223 | 54,2% | 190 / 212
|
| 1913 | Народно събрание | 11 863 | 2,2% | 1 / 204
|
| 1914 | Народно събрание | 23 307 | 3,0% | 2 / 245
|
| 1919 | Народно събрание | 37 178 | 5,8% | 8 / 237
|
| 1920 | Народно събрание | 46 478 | 5,1% | 8 / 232
|
- На изборите през 1911 г. е в коалиция с Народната партия.
Участия в правителства
[редактиране | редактиране на кода]- Второ правителство на Драган Цанков (19 септември 1883 – 12 януари 1884) – коалиция с представители на Консервативната партия
- Трето правителство на Драган Цанков (12 януари 1884 – 11 юли 1884) – самостоятелно
- Министерство на външните работи и изповеданията – Марко Балабанов
- Министерство на вътрешните работи – Драган Цанков
- Министерство на народното просвещение – Димитър Моллов
- Министерство на финансите – Михаил Сарафов
- Министерство на правосъдието – Константин Поменов
- Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията – Тодор Икономов
- Второ правителство на Климент Търновски (21 август 1886 – 24 август 1886) – временно
- Четвърто правителство на Петко Каравелов (4 март 1901 – 3 януари 1902) – коалиция с Демократическа партия
- Първо правителство на Стоян Данев (3 януари 1902 – 15 ноември 1902) – самостоятелно
- Министерство на външните работи и изповеданията – Стоян Данев
- Министерство на вътрешните работи – Михаил Сарафов, Александър Людсканов
- Министерство на народното просвещение – Васил Кънчов, Стоян Данев, Христо Тодоров
- Министерство на финансите – Михаил Сарафов
- Министерство на правосъдието – Александър Радев
- Министерство на търговията и земеделието – Александър Людсканов, Петър Абрашев
- Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Александър Людсканов, Никола Константинов
- Второ правителство на Стоян Данев (15 ноември 1902 – 31 март 1903) – самостоятелно
- Министерство на външните работи и изповеданията – Стоян Данев
- Министерство на вътрешните работи – Александър Людсканов
- Министерство на народното просвещение – Александър Радев
- Министерство на финансите – Михаил Сарафов
- Министерство на правосъдието – Христо Тодоров
- Министерство на търговията и земеделието – Петър Абрашев
- Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Димитър Попов
- Трето правителство на Стоян Данев (31 март 1903 – 18 май 1903) – самостоятелно
- Министерство на външните работи и изповеданията – Стоян Данев
- Министерство на вътрешните работи – Александър Людсканов
- Министерство на народното просвещение – Александър Радев
- Министерство на финансите – Михаил Сарафов
- Министерство на правосъдието – Христо Тодоров
- Министерство на търговията и земеделието – Петър Абрашев
- Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Димитър Попов
- Правителство на Иван Евстатиев Гешов (29 март 1911 – 14 юни 1913) – коалиция с Народна партия
- Министерство на вътрешните работи – Александър Людсканов
- Министерство на правосъдието – Петър Абрашев
- Министерство на търговията и земеделието – Димитър Христов
- Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Антон Франгя
- Министерство на търговията, промишлеността и труда – Димитър Христов, Христо Тодоров
- Министерство на земеделието и държавните имоти – Димитър Христов
- Министерство на железниците, пощите и телеграфите – Антон Франгя
- Четвърто правителство на Стоян Данев (14 юни 1913 – 17 юли 1913) – коалиция с Народна партия
- Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Демократическа, Радикалдемократическа и Народна партия, БРСДП и БЗНС
- Второ правителство на Теодор Теодоров (7 май 1919 – 6 октомври 1919) – коалиция с Радикалдемократическа и Народна партия, БРСДП и БЗНС
- Правителство на Александър Стамболийски (6 октомври 1919 – 23 юни 1923) – коалиция с БЗНС и Народна партия
Лидери
[редактиране | редактиране на кода]- 1884 – 1897: Драган Цанков
- 1897 – 1920: Стоян Данев
Видни дейци
[редактиране | редактиране на кода]- Петър Абрашев (1866 – 1930)
- Марко Балабанов (1837 – 1921)
- Константин Величков (1855 – 1907)
- Стоян Данев (1858 – 1949)
- Тодор Икономов (1835 – 1892)
- Александър Людсканов (1854 – 1922)
- Димитър Моллов (1846 – 1914)
- Александър Радев (1864 – 1911)
- Михаил Сарафов (1854 – 1924)
- Антон Франгя (1856 – 1917)
- Димитър Христов (1871 – 1944)
- Драган Цанков (1828 – 1911)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Живков, Светослав. Прогресивнолибералната партия в България: С Русия политика не правим! 1899 – 1920. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, 478 с. ISBN 978-954-07-3733-1
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine. [3 август 2005]
| |||||||||||||||||
