Пътуване към себе си Quotes

“ А нима белезите на мъжественост са външни? Боксьорски мускули, биков врат, ягуарски бас - нямат нищо общо с моята представа за истински мъж. В характера, там е притегателната мъжка сила. Мъж – това за мене значи воля да се владее. На мъж, който се е самообуздал, принадлежи целият свят! ”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека де е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли.
Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име.
Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите.
Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър.
Скорост, скорост към нищото,опустошителна като суховей.
Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти.
Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта.
Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят.
И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Вечер угасне електричеството.Обгърне ме благодетелна тъмнина.Все едно че съм сама.Никой не ме вижда.Дори мога да плача.Какво блаженство!Да плачеш,без да те питат защо плачеш,без да те утешават.Но за такова щастие се изисква тренировка:да плачеш,без да издадеш никакъв звук,и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с най-невинен глас:”Четката е на етажерката!”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“И колкото по-неудържим бе в мене стремежът да се махна, толкова по-сляп вътрешен тласък ме блъскаше назад.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Да имаш сили да станеш след любов и да си отидеш... Носят те на ръце като царица към това небе. А те оставят сама да слезеш от небето и да стъпиш с боси нозе върху студената грапава земя. Тоя миг е най-голямото унижение, което познава жената. Всяка може да легне. Но не всяка умее да стане от постелята права и да запази достойнството си на царица. Добре, че мъжът обикновено спи в тоя страшен миг! Спи и не предполага, че изведнъж тя, завладяната и покорената, си спомня за един друг, който никога не би я оставил да си отиде така наведена и прекършена. Това е най-голямата женска изневяра под носа на покорителя.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Може би и в любовта не трябва да обръщам поглед към зейналата, винаги дебнеща раздяла. Самата любов всъщност е постоянен страх от загуба на любовта. Преди още да си я постигнал, ти трепериш да не я загубиш. Е, тогава ти никога не можеш да познаеш любовта като чувство, защото си в непрестанен страх. А страхът обезцветява всяко чувство. Аз се плашех най-вече от собствения си страх. За мене любовта, както всичко останало, се превръщаше в борба със страха. Ревността ми причиняваше най-страшното виене на свят и губене на равновесие. Всяка жена пресякла моята пътека ме стряскаше като възможна съперница. Мъчех се да се освободя от ревността с разумни доводи. Разумът бе съвсем безсилен. Логиката се разбиваше на пух и прах пред абсурдността на това чувство.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, никой не може да те изскубне от живота му... Никоя, и най-красивата съперница не е в състояние да ми го отнеме. Ако аз съм успяла да стана негово минало, настояще и бъдеще, той е мой... Всяка нова жена е опасна дотолкова, доколкото аз съм слаба и изплашена.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Сърцето е свободно да се влюби въпреки всичко – това е единствената пълна свобода на земята.”
― Блага Димитрова, Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Няма по-мъртва точка от спряно време. Съзнанието не може да приеме това и се съпротивлява с всички сили. Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер, когато се прибираш след напрегнат работен ден, как бие с учестения ти пулс. Застой. Значи преставаш да живееш.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Страхът от съперницата е като страха от смъртта. Единствен начин да превъзмогнеш тоя страх е да приемеш и двете като неизбежност. Да погледнеш право в очите другата и да знаеш, че тия очи могат да ти отнемат неговия поглед завинаги. Това е все едно да имаш сила да погледнеш смъртта в очите.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Най-тежкото ми поражение би било да допусна да стана завистлива, озлобена, обидена от живота.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“По-добре сам да страдаш, отколкото да станеш виновник друг да страда.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Няма по-деформираща тежест на земята от женската участ, когато жената е принудена да върши с не любим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Надзъртах в себе си и ми се завиваше свят, все едно че съм се надвесила над безкрайност.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Самотата ме пресрещна още на прага. Няма по-мъчителна форма на самота от общежитие. Когато си имаш свой собствен кът, затворен със стени, ти го населяваш със себе си и не си сам. Но когато две тесни пътечки от двете страни на леглото те делят от две други легла, от две други дихания, ти губиш мислите си, навиците, спомените. А щом не общуваш със себе си, ти се отдръпваш и от другите. Който не може да се усамоти, не може и да се приобщи. Привикването към общежитие се състои в това да се приучиш да бъдеш сам със себе си в денонощното присъствие на другите. За мене си остана почти невъзможно. Ако някой го е постигнал, нека ми се обади!”
― Блага Димитрова , Пътуване към себе си

“Всичко за жената е болка. Да бъдеш жена, това значи да бъдеш жива болка. Когато ставаш девойка, боли. Когато се срещаш за първи път с любовта и ставаш жена, боли. Когато ставаш майка, боли. А най-непоносимата болка е никога да не усетиш и да не познаеш докрай всички тия болки. И аз се радвах на болката, защото чрез нея се осъществявах.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Бягството не е спасение. Бягството не е никакъв път. То е връщане назад и застой. Да останеш верен на вътрешната си посока — най-трудното на тоя свят. Гръм да се сгромоляса над главата ти! Няма къде да избягаш от своя път и от себе си. Роден си човек, за да вървиш с лице напред. Хоризонтът, преобърнат от собственото ти объркване, иде на мястото си и очертава вечната си линия: той се отваря пред тебе, макар и заоблачен. Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака.

Каквото и да те чака!”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си. Твоята същност непрестанно се мени и ти убягва. Още никой не е открил пряк и лесен път към истински себе си. Тоя път заобикаля през другите. За да разбереш себе си, трябва да разбереш другите. Грешки съпътстват това лутане към себе си. За да се откриеш, е нужна смелост, вътрешна освободеност, право на експеримент.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Най-опасна е неизвестната съперница. Приписваш й всичко онова, което ти нямаш. А то е толкова много!”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Запомни! Запомни! Не можеш по предварителен чертеж да построиш нито един свой ден. Колкото и да го планираш, да го монтираш, той като лава руква и те повлича в друга, непредвидена посока. Какво ти остава да правиш? Не е възможно да впрегнеш деня си с баражи. Нужна ти е друга, по-изтънчена подготовка. Да умееш да посрещнеш мига, да не го изпуснеш, да откриеш мълнийно с какви възможности е зареден той. Днешният ден ми предложи един-единствен миг и аз го изтървах.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Можеш реки да отбиеш от хилядолетното им корито, дори да ги заставиш да потекат обратно към извора. Само собствените си мисли не можеш да хванеш с баражи и да регулираш буйното им течение. Щом са възникнали в тебе, те са по-силни от тебе.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Ние се раждаме първоначално риба, влечуго, теле, хищник, търтей, паразит — всичко заедно. Истинският ни рожден ден е, когато надмогнем животните в себе си и платим високата цена, за да станем човек. Всеки по свой начин и на своя цена.

Най-хубавият ден в живота ми! Не такъв си го бях представяла. Ако не друго, поне разбрах сладостта да вървиш изправен на два крака, да не лазиш, да не огъваш гръбнак, да не душиш и слухтиш, да не дебнеш. Истинско удоволствие е да носиш челото си високо и открито. Да не навеждаш поглед пред хората. Вкусен ти е сухият хляб да го дъвчеш с човешки зъби. Просторът е безкраен дори през прозорче на затвор да го видиш с човешки поглед. Достатъчни са две педи земя, за да стоиш изправен и да гледаш в очите деня. Но как е трудно това! По-лесно е, ако се опираш на по-голям терен: да лазиш като влечуго, да газиш другите с четири лапи на хищник. Дори да бръмчиш и хвърчиш като досадна муха се иска повече пространство. Колко малко е потребно, за да бъдеш човек — само две стъпа̀ла земя. Затова е така неустойчиво. Всеки миг те заплашва спъване и падане. И все пак ти стоиш изправен на два крака и гледаш нависоко. Това ти стига.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Аз имам две откраднати години. Направо откраднати! И тъкмо те са най-голямата придобивка в живота ми. През тия две невъзвратими години, пропилени вдън планините, аз узнах толкова, колкото за цяло столетие не се научава в институти и библиотеки. Това преждевременно узряване ми струва родилни болки. Сякаш сама раждам себе си, такава, каквато съм сега — бронирана срещу сантименталности, илюзии и заблуди. Искам да направя един експеримент от собствения си живот: да се опитам да обърна пречките в своя полза, да превърна невъзможното във възможно. Само едно ме спъва: страхът да не бъда човек с погрешна първа стъпка в живота.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Грабна ме неизпитвано женско желание - не да бъда приютена до рамото му, не закриляна като крехко цвете, а да изравня стъпките си с неговата широка стъпка и да тръгнем заедно в крак срещу вятъра, без да се озъртаме и боим от нещо, което ще ни издебне изотзад.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Толкова ясно си представях това пътуване, че почти си вярвах, че е било действително. Почти. И все пак нещо съществено не му достигаше, за да ми утоли жаждата. Сякаш държах пълна шепа с вода на милиметър от устните си и не можех да пия. Дори най-бедното реално преживяване съдържа нещо, което го прави несравнимо по-богато от въображаемото. Какво е то? Реалният свят е четириизмерен. В света на фантазията има всичко, само липсва усещането за време. Там няма време. Колкото искаш си разтягай миговете. Вечност. Значи чувството за време придава сладкия сок на истинския живот. Светът ни опиянява от четвъртото си измерение — с изтичащото време.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Страшен изглежда светът, когато с лице си към една посока, а с мисъл и сърце — в съвсем противоположна.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“И тъй в тебе, любов моя, измервам аз времето. То е трепетът в мене, очакването, дългите часове на липсата на любимия, копнежът за вечност на чувството. Времето е някакво траене, продължение. Но къде се намира това протяжение, не постигам, освен ако не е в трепета на моите фибри, когато съм обхваната от любов, когато чакам срещата и сама съм превърната в скокливи секунди. Любовта ме превръща в живо време.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Може би женствеността е рядка искра, която пламва само при досег с истинска мъжественост.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си