любов Quotes

“...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш.”
― Frederick Beigbeder, L'amour dure trois ans

“Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински...”
― Димитър Талев

“Не мога да понасям протегнати ръце,прибързващи да ме откъснат като плод и да ме направят своя собственост.Жадувам за едновременно прострени едни към други ръце,които искат не да вземат,а щедро да дават...! Защо ме гледате като аномалия? Толкова ли е странно да бъда човек, а не предмет ...?!”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Може би и в любовта не трябва да обръщам поглед към зейналата, винаги дебнеща раздяла. Самата любов всъщност е постоянен страх от загуба на любовта. Преди още да си я постигнал, ти трепериш да не я загубиш. Е, тогава ти никога не можеш да познаеш любовта като чувство, защото си в непрестанен страх. А страхът обезцветява всяко чувство. Аз се плашех най-вече от собствения си страх. За мене любовта, както всичко останало, се превръщаше в борба със страха. Ревността ми причиняваше най-страшното виене на свят и губене на равновесие. Всяка жена пресякла моята пътека ме стряскаше като възможна съперница. Мъчех се да се освободя от ревността с разумни доводи. Разумът бе съвсем безсилен. Логиката се разбиваше на пух и прах пред абсурдността на това чувство.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Колко си хубава!

На М.К.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.”
― Христо Фотев, Колко си хубава, Господи!

“Сърцето е свободно да се влюби въпреки всичко – това е единствената пълна свобода на земята.”
― Блага Димитрова, Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“И разбирам колко много нежност
разпилях, но не по който трябва.”
― Камелия Кондова, Малки смърти

“Понякога се пробуждах посред нощ, с пресъхнала уста, и преди още да изплувам от съня, нещо ми пошушваше да заспя пак, да се гмурна обратно в топлината, в безсъзнателността като в единствено затишие. Но вече си казвах: „Просто съм жадна, достатъчно е да се изправя, да ида до умивалника, да пия вода и пак да заспя”. Ала щом станех, щом видех в огледалото собствения си образ, смътно осветен от уличната лампа, щом хладката вода започнеше да се стича в гърлото ми, тогава отчаянието ме завладяваше и с истинско усещане за физическа болка си лягах отново, зъзнейки. Просвах се по корем, обхванала глава в ръце, и притисках тяло о кревата, сякаш любовта ми към Люк бе горещо и смъртоносно животинче, което в бунта си бих могла да премажа между кожата си и чаршафите. И битката се разразяваше. Паметта, въображението се превръщаха в жестоки врагове. Лицето на Люк, Кан, какво е било и какво би могло да бъде. И неспир отпорът на тялото ми, което бе сънено, на разума ми, който бе отвратен. Вирвах глава, съставях уравнения:”Аз съм аз, Доминик. Обичам Люк, който не ме обича. Несподелена любов, задължителна мъка. Точка.”
― Françoise Sagan, A Certain Smile

“...Ева му се усмихна засрамено. За нейните представи това беше равносилно на обяснение в любов. Но не всяка любов трябва да бъде изживяна. Някои любови трябва кротко да си останат в сърцето. Там, където не могат да навредят.”
― Monika Peetz, Die Dienstagsfrauen

“Сказати «вона у мене є» буде, мабуть, найчесніше. Я не кохаю, але турбуюся про неї. Не ревную, але стараюся берегти її спокій. Не хворію нею, але намагаюся зробити все, щоб вона була здоровою...”
― Іван Байдак, Рольові ігри

“Закохана жінка уважніша за будь-якого біографа

Розділ двадцять п'ятий”
― Jane Austen, Mansfield Park

“Войната ме завари в Германия. Жената, която обичах тогава, ме предаде на Гестапо. Отишли при нея и й показали моя снимка с друга жена. Това я оскърбило, а вие знаете колко често любовта приема образа на омразата. Отидох в затвора с особеното чувство, че там ме е пратила любовта. Не е ли прекрасно да се окажеш в ръцете на Гестапо и да знаеш, че всъщност това е привилегия на онзи, който твърде много е бил обичан!”
― Milan Kundera, Farewell Waltz

“Нарешті, коли минає багато-багато часу, коли проходить орґія, я почуваю, що тепер знаю й люблю її. І раз питаюся її: що таке любов? Вона відповідає: це те, коли ніщо не існує, окрім його.

Значить, вона ще не любить мене.

І знов згодом задаю їй те саме питання. Вона каже: любов — це страх загубити.

Ні, й тепер вона ще не знає, що таке любов.

І от, нарешті, вона сама каже мені: "Як дивно: я люблю світ, я люблю людей так, як ніколи не любила. Від чого ця жалість у мене, і зворушення, і така хороша печаль? Я вже не боюсь загубити тебе, бо це ж неможливо, правда? Ми так вросли одне в одного, що я вже не розумію слова "загубити". Кого загубити?. "Себе?"

Тоді я бачу, що вона знає, що таке любов. Тепер ми не можемо ні загубити, ні звязати себе.”
― Володимир Винниченко, Записки Кирпатого Мефістофеля

“Откъснах цвете и то умря.
Хванах пеперуда и тя умря.
И тогава разбрах, че да се
докоснеш до красотата можеш
само със сърцето.”
― Омар Хаям

“Любов має бути між двома людьми, а якщо це не так,я вважаю за краще піти замість того, щоб змагатися.”
― Колін Гувер

“Логичната любов не е любов.”
― Abhijit Naskar

“Единствената истина в космоса е любовта.”
― Abhijit Naskar, Amor Apocalypse: Canım Sana İhtiyacım

“Домът не е там, където е сърцето, домът е там, където сърцето е изгубено.”
― Abhijit Naskar, Amor Apocalypse: Canım Sana İhtiyacım

“Всеки любовник е боец.”
― Abhijit Naskar, Handcrafted Humanity: 100 Sonnets For A Blunderful World

“Любовта е само запис на времето,
Времето е само запис на любовта.”
― Abhijit Naskar, Aşk Mafia: Armor of The World

“Любовта е универсалната вяра.”
― Abhijit Naskar, Yarasistan: My Wounds, My Crown

“Любовните рани са украшение на влюбения.”
― Abhijit Naskar, Woman Over World: The Novel

“Любовта няма пол - състраданието няма религия - характерът няма раса.”
― Abhijit Naskar, Either Civilized or Phobic: A Treatise on Homosexuality

“Доброто сърце е върховната църква.”
― Abhijit Naskar, Amantes Assemble: 100 Sonnets of Servant Sultans

“Любовта е музиката на Вселената.”
― Abhijit Naskar, Dervish Advaitam: Gospel of Sacred Feminines and Holy Fathers

“Немає правди без любові, а любові - без правди.”
― Мирослав Маринович, Митрополит Андрей Шептицький і принцип «позитивної суми»

“Ах, морето! Зърнеш ли го веднъж, 50 нюанса синьо пленяват сърцето ти до живот. А той?!… Той беше нейното море...”
― Весела Алегрия, Алманах Проза 2023: Нова българска литература

“Трябваше час по-скоро да се махне оттук. Да бяга с всички сили без да поглежда назад. Иначе въглените щяха да я изгорят. Сърцето ѝ прескочи и отново отказа да се подчини на разума, карайки я да направи крачка точно в противоположната посока. Сякаш бе привлечена от невидима сила… По дяволите, тези маслинови очи! Краката ѝ внезапно се подкосиха и тя политна право в ръцете на притежателя им...”
― Весела Алегрия, Алманах Романтика 2023: Нова българска литература

“Чисто съвършеното сърце не трябва да агонизира, а да парализира.

С настръхващо чувство, което гали нежно душата ти и стопля тялото ти.”
― Антон Пандуров