Битолчани
Облик
Битолчани (единствено число битолчанец/битолчанка, на македонска литературна норма: битолчани; на албански: manastiras; на гръцки: Μοναστηριώτες, монастириотес) са жителите на град Битоля, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Битоля
[редактиране | редактиране на кода]А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
- Алекс Букарски (р. 1984) северномакедонски писател
- Александър Василевски (1912 – 1944), югославски партизанин
- Александър Вълканов (1904 – 1971), виден български учен, зоолог, хидробиолог и протистолог
- Александър Гещаковски (р. 1950) северномакедонски политик
- Александър Димитров (18 април 1856 – 1906), следва в Бауер, Виена (1863 – 1868), Хохенмашел (1868 – 1872), Йена (1872) и Лайпциг (1873 – 1874), умира в София[1]
- Александър Евтимов (1874 – ?), български революционер
- Александър Литовски (р. 1967) северномакедонски историк
- Александър Радев (1864 – 1911), български политик, министър на правосъдието и образованието, председател на ВМОК
- Александър Томов (1887 – ?), завършил медицина в Монпелие[2]
- Алексей Дума (р. 1949), лекар
- Анастас Лозанчев (1870 – 1945), български революционер
- Анастас Наумов (1861 – 1920), български просветен деец
- Ангел Костов, български революционер от ВМОРО, четник[3]
- Андонис Зоис (? – 1941), гръцки андартски капитан
- Анастасия Балтова (1872 – 1957), български просветна деятелка и революционерка
- Анета Олчева, български просветна деятелка и революционерка
- Антон (Анастас, Атанас) Бъчваров, учил в Робърт колеж от 1882/1883 до 1887/1888 година, когато се дипломира[4]
- Антон Димов (1874 – ?), български духовник и революционер
- Атанас Совичанов (1865 – 1918), български военен деец, починал в София[5]
- Атанас Стоянов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[6]
- Атанас Цветков, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[6]
- Биляна Трифонова, българска учителка и революционерка.
- Бисера Костадиновска-Стойчевска (р. 1986), северномакедонска филоложка и политик
- Блага Видец (1930 - 1982), оперна певица от Социалистическа република Македония
- Благой Велинов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[7]
- Божин Талев (1875 – 1929), български революционер
- Борис Зографов (1891 – 1957), български общественик, редактор на „Македонска трибуна“
- Борис Стойчев (1924 – 2010), виден канадски физик
- Борислав Траиковски (1917 – 1996), художник от Северна Македония
- Бано Русо (1920 – 2006), югославски партизанин
- Благой Томев (1872 – ?), български учител, културен и просветен деец и фолклорист, завършил Санктпетербурската духовна семинария в 1896 година и Санктпетербургската духовна академия в 1900 година[2]
- Благоя Стефановски (р. 1963), северномакедонски политик, министър
- Вангел Талев (1883 – ?), български революционер от ВМОРО, четник[8]
- Васил Войнов (1876 – ?), български революционер
- Васил Пешков (1881 – ?), български революционер
- Васил Попдимитров, български просветен деец
- Васил Тапанджиев, в 1907 година е приет без изпит като слушател в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в Солун[9]
- Васил Владимиров Цървенков (1906 – ?), български математик
- Велко Спирковски (1925 – 1944), югославски партизанин
- Вангел Алтипармаковски (р. 1988), северномакедонски футболист
- Вангел Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Попхристов[10]
- Вангел Нечевски (1922- 2006), югославски партизанин
- Вангел Сугарев, български и американски историк
- Вангел Тодоровски (1920 – 1942), югославски комунист и народен герой на Югославия
- Вангел Чукалевски (1910 – 1983), югославски партизанин
- Васил Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[11]
- Васил Крапчев (1903 – 1979), български лекар, преподавател в Медицинския факултет (днес Медицинска академия)
- Василиос Агорастос (1864 – 1925), гръцки политик, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Василка Стерева, завършила Солунската българска девическа гимназия в 1892 година,[12] завършила акушерство в Лозана в 1894 година и в Нанси в 1896 година[2]
- Вера Маркова (р. 1947), северномакедонска юристка
- Виолета Кушевич (1908 – Сента, 1939), учи философия, в 1936/37 година играе епизодични роли в Сръбския народен театър в Нови Сад и е касиерка[13]
- Виолета Томовска (р. 1945), северномакедонска певица
- Владислав Томов Стойков (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[14]
- Владимир Кецкаров (1893 – 1960), български военен деец, генерал-майор
- Владимир Костов (р. 1932), северномакедонски писател
- Владимир Стояноски (р. 1962), северномакедонски юрист
- Владимир Томов (1895 – 1973), български хирург
- Владо Камбовски (р. 1948), северномакедонски юрист
- Владо Гьорески (р. 1958), северномакедонски художник
- Георги Ангелов (1864 – ?), български просветен деец
- Георги Балсамов, български лекар[15]
- Георги Велов, български революционер от ВМОРО, четник[16]
- Георги Димовски-Цолев (1929 – 2015), историк от Република Македония
- Георги Коча и Георги Петров, български революционери, четници на Филип Тотю в 1876 година[17]
- Георги Кузманов (1874 – ?), български военен деец, полковник[18]
- Георги Манастирлията (? – 1862), български хайдутин
- Георги Робев, учил в Робърт колеж от 1874/1875 година до 1877/1878 година[19]
- Георги Совичанов, български общественик
- Георги Спиров Мъртва, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[20]
- Георги Сугарев (1876 – 1903), български революционер
- Георги Христов (р. 1976), северномакедонски футболист
- Георгиос Модис (1887 – 1975), гръцки учен и политик
- Герасим Кирязи (1858 – 1894), албански просветен деец
- Герг Кирязи (1868 – 1912), албански издател и писател
- Георгиос Сагяксис (1874 – 1941), гръцки поет
- Горан Стефановски (р. 1952), югославски и британски режисьор, брат на Влатко Стефановски
- Гюнер Исмаил (р. 1951), северномакедонски политик
- Георги Цаца (1920 – 2006), политик от Социалистическа република Македония
- Георги Михайлов Стериевски (1923 – 1944), югославски партизанин. Член на ЮКП. Интерниран в Ксанти. Влиза в първа македонска ударна бригада. Убит през 1944[21].
- Горан Милевски (р. 1938), северномакедонски политик
- Григор Пенджерков, български революционер, член на Ръководното тяло на ВМОРО в Битоля[22]
- Григор Чопов (1858 – 1936), български военен деец, полковник[23]
- Давид Я. Талви, български революционер от еврейски произход[24]
- Дженап Шахабеттин (1870 – 1934), турски поет
- Димитриос Стерьос Лалас (1848 – 1911), гръцки композитор
- Димитър Велянов (1870 – след 1943), български революционер
- Димитър Димитровски (1922 – 2015), журналист от Северна Македония
- Димитър Иванов Робев (1890 – 1907), български революционер
- Димитър Илиевски Мурато (1953 – 1989), алпинист от Социалистическа република Македония
- Димитър Котевски (1926 – 2018), офталмолог от Северна Македония
- Димитър Михайлов (1873 – 1932), български общественик, подпредседател на Македонския национален комитет
- Димитър Ризов (1862 – 1918), български публицист и дипломат
- Димитър Николовски (1921 – 1942), югославски партизанин
- Димитър Солаковски (р. 1975), северномакедонски художник
- Димитър Тъпков (1907 – 1974), български революционер от ВМРО
- Димитър Църномаров (р. 1952), северномакедонски политик
- Димитър Пенджерков, български общественик
- Димко Пенджерков, български революционер от ВМОРО, секретар на Алексо Стефанов[25]
- Димче Николов (1953 – 1998), художник от Северна Македония
- Драган Зографов (1884 – ?), български общественик и учител
- Драги Михайловски (р. 1951), северномакедонски писател
- Драги Канатларовски (р. 1960), северномакедонски футболист и треньор
- Драги Костовски (1930 – 1980), югославски актьор
- Дъглас Хаскел (1889 – 1979), американски архитект
- архимандрит Евлогий (Спиро Цветков или Светиов) (1878 – 1913), български църковен деец
- Евтим Иванов Робев (1887 – ?), завършил в 1910 година романска филология в Нанси[26]
- Елисавета Каранджулова (1878 – ?), българска учителка, завършила професонално девическо училище в Брюксел в 1898 година,[27] преподавала в Орханийското класно училище
- Елисавета Котева – Занешева (1880 – 1914), българска учителка
- Елица Манева (р. 1947), северномакедонска археоложка
- Естрея Овадия (1923 – 1944), югославска партизанка
- Жамила Колономос (1922 – 2013), югославска партизанка
- Живко Василевски (р. 1928), политик от Социалистическа република Македония
- Зина Креля (1925 – 2004), оперна певица
- Злата Ковачевич (1905 – след 1954), актриса[28]
- Зоран Коняновски (р. 1967), северномакедонски политик
- Иван (Ванко) Андреев (1881 – 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[29]
- Иван Алтъпармаков (Йован Алтипармакович, 1891 – 1853), югославски политик
- Иван х. Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Панчо Константинов[30]
- Иво Ивановски (р. 1978), северномакедонски политик
- Илия Кочовски (р. 1945), северномакедонски художник
- Илия Петров Балтов, български военен деец, подполковник[31][32]
- Илия Топаловски (1922 – 1999), югославски партизанин
- Илия Щерьов, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[33]
- Йоан Крушевско-Демирхисарски (р. 1966), северномакедонски духовник
- Йоанис Содис (1907 – 1982), гръцки юрист
- Йован Лалев (1925 – 1944), югославски партизанин
- Йонче Христовски (1933 – 2000), виден певец от Северна Македония
- Йорго Н. Османли – Османо (1923 – 1944), югославски партизанин. Член на СКМЮ. Става партизанин от 1943. Убит през 1944 в битка с български военни части[34]
- Йорго Шундовски (р. 1955), северномакедонски политик
- Йордан Бадев (1888 – 1944), виден български журналист и литературен критик
- Каролина Гочева (р. 1980), северномакедонска поппевица
- Кенан Зия, албански политик, съосновател на политическата организация Джемиет
- Кире Костов (р. 1949), северномакедонски композитор
- Кире Ристевски (р. 1990), северномакедонски футболист
- Кирил Лозанчев (1873 – 1950), български революционер
- Кирил Мирчев (1902 – 1975), виден български учен, езиковед, член-кореспондент на БАН
- Кирил Христов Совичанов (1878 – 1961), български революционер, просветен деец, журналист
- Коста Велинов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[7]
- Кристина Петкова Ризова, българска революционерка, четник при Яне Сандански
- Крум Воденичаров – Орлето,[35] български революционер, представител на Ресенска околия в битолския окръжен революционен комитет в 1905 година[36]
- Кольо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[37]
- Константин Груев (1869 – 1933), български революционер
- Константин Иванов Робев (1897 – 1986), български лекар и общественик
- Константин Маймука (1896 – 1962), румънски политик
- Константин Николов Робев (1871 – 1946), български лекар и офицер
- Константин Толев Ленков (1861 – ?), завършил право в Екс ан Прованс[2]
- Константин Чому (1865 – 1952), арумънски кинооператор
- Коста Талев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[38]
- Киро Димитровски (1912 – 1942), югославски партизанин
- Коста Янков, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[33]
- Кочо Десано (1920 – 1942), югославски партизанин
- Кочо Палигора (1923 – 1944), югославски партизанин
- Кочо Песнаджиев (? – 1903), български революционер от ВМОРО
- Крум Хололчев (1915 – 1986), български и югославски общественик и инженер
- Ленче Арсова, (1919 – 2002), югославска партизанка и политичка от Социалистическа република Македония
- Леонид Спасов (1878 – ?), български филолог, просветен деец и литературовед
- Лука Джеров (1869 – 1948), български революционер и просветен деец
- Лука Димитров (1866 – ?), български просветен деец
- Люба Бадева-Христова, завършила Солунската гимназия (1910), една от учредителките на Македонския женски съюз (София, 1926)
- Любен Димитров (1903 – 1962), български емигрантски деец на МПО, редактор на „Македонска трибуна“
- Любен Крапчев (1904 – 1992), български журналист от Македония.
- Любица Сокич, (1914 – 2009), сръбска художничка
- Любиша Георгиевски, (1937 – 2018), режисьор, писател и дипломат от Република Македония
- Майкъл Илич (р. 1929), виден американски бизнесмен, основател на веригата Литъл Сийзърс
- Маргарит Нале (1895 – 1970), югославски партизанин
- Мариан Алтипармаковски (р. 1991), северномакедонски футболист
- Мария Балева, учителка в костурското село Горенци[39]
- Мария Влайкова (? – 1926), българска учителка и общественичка
- Мария Георгиева (1883 – ?), завършила акушерство в Загреб в 1910 година[40]
- Мелетий Велешки (Марко Димитров) (1868 – 1924), български духовник, велешки епископ
- Ментеш Камхи (1877 – 1943), български революционер от еврейски произход
- Мери Бошкова (р. 1924), актриса от Социалистическа република Македония
- Методи Димов (1938 – 2004), български писател и общественик
- Методи Янчулев (1900 – 1987), български юрист и политик
- Методия Ванчевски (1943 – 2005), офицер, бригаден генерал от Северна Македония
- Мехмед Кязъм Дирик (1881 – 1941), османски и турски военен, генерал
- Мехмед Назиф паша (1832 – 1889), османски военен и администратор
- Мехмед Суфи Кула (1881 – 1948), османски и турски генерал
- Миле Гайдаджиев (1879 – ?), български революционер
- Милян Милянич (1930 – 2012), югославски футболен треньор
- Милияна Даневска (р. 1960), северномакедонски политик
- Минела Бабуковски (1921 – 1944), югославски партизанин
- Мира Стойчевска (р. 1966), северномакедонска лесоинженерка и политик
- Мито Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[41]
- Михаил Джемалиев, български лекар, завършил медицина в Атинския университет[42]
- Михаил Джеров (1879 – 1944), български революционер и юрист
- Михаил Димев (Мише Кьосето) (1878 – ?), български революционер
- Михаил Константинович, български зограф от XIX век
- Михаил Маринов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[43]
- Михаил Огнянов (1927 – 2013), български медик и публицист, професор
- Михаил Пенджерков (1895 – 1971), български комунист, редактор на вестник „Новини“
- Михаил Петрушевски (1911 – 1990), филолог от Социалистическа република Македония
- Михаил Питов (1868 – 1945), сръбски просветен деец
- Михаил Ракиджиев (1878 – 1935), български революционер от ВМОРО
- Михаил Христов (1879 – ?), български революционер
- Михаил Христович, български лекар
- Мишко Божиновски (р. 1923), икономист от Социалистическа република Македония
- Мордо Нахмияс (1923 – 1944), югославски партизанин
- Музафер Гьоксенин (1899 – 1965), турски военен, генерал
- Мустафа паша Далтабан (? – 1703), османски политик, велик везир от 1702 до 1703 година
- Мухтерем Нур (1932 – 2020), турска актриса
- Наки Елдениз (1875 – 1948), османски и турски генерал
- Наум Иванов Робев (1892 – 1916), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[44]
- Наум Илиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[45] и на Христо Цветков[46]
- Наум Никушев (1859 – 1905), източнорумелийски и български военен деец
- Наум Петров Мартинов, завършва Военномедицинско училище в Цариград (1872 – 1876), след това е лекар в Разград и Кюстендил[47]
- Неджмие Ходжа (р. 1921), албански политик
- Никола Алтъпармаков (1867 – 1927), български общественик и революционер, деец на ВМОРО
- Никола Бакулевски (1928 – 2002), югославски политик
- Никола Беровски (1923 – 1993), македонски писател
- Никола Генадиев (1868 – 1923), български политик
- Никола Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Попхристов[48]
- Никола Костов, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[33]
- Никола Кочовски (р. 1933), северномакедонски писател
- Никола Лячевски (1923 – 1944), югославски партизанин
- Никола Майков (1876 – ?), български революционер
- Никола Матев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[49]
- Никола Ризов (1872 – 1942), български дипломат и журналист
- Никола С. Иванов (1871 – ?), завършил Киевската духовна семинария и медицина в Москва в 1896 година[50]
- Никола Сотировски (1925 – 2000), юрист от Република Македония
- Никола Талев, български революционер от ВМОРО, четник на Симеон Молеров[51] и на Петър Юруков[52]
- Никола Христов, учил в Робърт колеж от 1872/1873 година до 1875/1876 година, когато завършва[53]
- Нику Караника (1910 – 2002), румънски поет
- Нико Фундали (1925 – 1944), югославски партизанин
- Олга Чекаларова (1891 – 1953), българска просветна деятелка и общественичка
- Олга Совичанова, българска просветна деятелка
- Павел Генадиев (1873 – 1959), български революционер, публицист и общественик
- Павел Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[54]
- Пано Тодоров, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[33]
- Параскеви Кирязи (1880 – 1970), албанска просветна деятелка
- Перо Димитровски (р. 1928), хърватски и югославски инженер
- Петко Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Кръсте Льондев[55]
- Петрос Тряндафилидис (Τριανταφυλλίδης Πέτρος), гръцки андартски деец[56]
- Петър Ангеловски (1931 – 2003), сценограф от Северна Македония
- Петър Божиновски (1920 – 1971), югославски партизанин
- Петър Волнаровски (р. 1968), северномакедонски писател
- Петър Георгиев (1880 – 1905), български революционер
- Петър Димев (1892 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Алексо Стефанов[57]
- Петър Д. Оцев (1865 – ?), учил право в Москва, Лион, Женева и Лозана[58]
- Петър Джорджев (1840 – ?), български революционер, Ботев четник
- Петър Костов (р. 1928), северномакедонски писател
- Петър Костов (1888 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Димко Могилчето[59]
- Петър Мирчев (1907 – 1991), български писател, езиковед, революционер и журналист
- Петър Мишайков, български революционер, участник във Втората българска легия, член на БРЦК
- Петър Наумов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Наумов[60] и на Лука Джеров[61]
- Петър Нейчев, български революционер
- Петър Папакочев (1913 – 1997), български фотограф
- Петър Радев, български възрожденец
- Петър Цветков, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[33]
- Пецо Видимче (1921 – 2010), художник от Северна Македония
- Поликсени Битолска, гръцка учителка и революционерка[62]
- Радмила Тодоровска (р. 1936), северномакедонска оперна певица
- Райна Алексова (1882 – 1959), българска фармацевтка
- Рамадан Риза Садику, учител, по-късно преместил се в Истанбул, откъдето през 1978 година изпраща две протестни писма до ректора на Чикагския университет по повод връчването на титлата „Доктор хонорис кауза“ на Блаже Конески, в които изтъква, че „македонските нация и език“ са изкуствено създадени на противобългарска основа от Югославските комунисти.[63]
- Рафаел Камхи (1870 – 1970), български революционер
- Салватор Леви (1919 – 1963), лекар
- Силян Согриев (1873 – 1917), български революционер
- Симеон Бурев (1883 – след 1945), български фалшификатор и търговец.
- Симеон Мишайков (1863 – ?), български офицер
- Симиан Спасев Волчев Йотов (1866 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
- Славе Димитров (р. 1946), северномакедонски музикант
- Славейко Хололчев, български революционер, четник на ВМОРО[64]
- Слободан Мицкович (р. 1935), северномакедонски писател
- Солтир Стрезов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[65]
- Сотир Дамянович, участник в Гръцката война за независимост
- Спиро Джеров (1834 – 1868), български хайдутин и революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
- Спиро Иванов (? – 1904), български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание
- Ставре Спиров (1881 – 1934), български революционер
- Стефан Кондаков (1878 – 1937), български революционер от ВМОРО
- Стефан Наумов (1920 – 1942), югославски партизанин
- Стефан Петров (1874 – 1940), български революционер от ВМОРО
- Славко Лумбарковски (1922 – 1944), югославски партизанин
- Слободан Алигрудич (1934 – 1985), югославски актьор
- Стефос Григориу (? – 1943), гръцки андартски капитан
- Сотир Георгиевски (1921 – 1944), югославски партизанин[66].
- Спас Банджов (1904 – 1942), интербригадист
- Стефан Балъкчиев (1855 – 1914), български индустриалец
- Стефан Спировски (р. 1990), северномакедонски футболист
- Сюлейман Сабри паша (1875 – ?), османски и турски генерал
- Тальо Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[67]
- Ташко Праматаров (? – 1914), български революционер
- Ташо Наумов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[68]
- Ташо Николов, български революционер от ВМОРО, четник[69]
- Тахсин Язъджъ (1892 – 1971), османски и турски генерал
- Таяр Завалани (1903 – 1966), албански историк публицист и писател
- Теодорос Модис (? – 1904), гръцки предприемач и революционер
- Теодосий Кардалев (1882 – 1934), български инженер
- Теодосий Робев (1903 – 1996), български икономист и общественик
- Теофана Н. Пазова (1887 – ?), завършила зъболекарство в Женева[58]
- Тодор Велев, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[70]
- Тодор Михайлов (1897 – ?), български юрист и съосновател на МНИ
- Тодор Христов (Княза) (около 1850 – 1876), български революционер, Ботев четник
- Тома Абраси (Абраши, 1868 – 19 февруари 1915), лекар, починал в Прилеп[71]
- Тома Фила (р. 1941), сръбски адвокат
- Томислав Османли (р. 1956), северномакедонски писател
- Томислав Трайчевски (р. 1935), югославски офицер и офицер от Северна Македония, генерал-полковник
- Томислав Чокревски (р. 1934), северномакедонски юрист и социолог
- Томе Бошевски (1937 – 2015), инженер от Северна Македония
- Томе Тромбев (р. 1961), северномакедонски политик
- Томислав Симовски (1929 – 1987), политик от Социалистическа република Македония
- Томислав Тасич (1904 – ?), сръбски актьор
- Тони Савевски (р. 1963), северномакедонски футболист и треньор
- Трайко Нешков, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов[72]
- Траян Митревски (1874 – ?), български революционер
- Траян Филиповски (1926 – 1944), югославски партизанин
- Фанула Папазоглу (1919 – 2001), гръцка историчка, съпруга на Георгий Острогорски
- Флорика Багдасар (1901 – 1978), румънска политичка
- Харитон Генадиев (1861 – 1914), български публицист и преводач
- Хафиз Хаки паша (1879 – 1915), османски генерал
- Хрисанта Попарсова, българска учителка и революционерка
- Христо Димитров (1867 – ?), български учен, технолог по млекарство и преподавател
- Христо Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[73]
- Христо Марков, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[74]
- Христо Мицковски (1926 – 1944), югославски партизанин
- Христо Настев, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[75]
- Хюсеин Авни бей (? – 1915), османски военен
- Хюсеин Авни Займлер (1877 – 1930), османски и турски военен и турски политик
- Цаки Марков, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Попхристов[76]
- Янаки Кипров – Шекерджията или Влашето, български революционер от ВМОРО
- Яни Макрадули (р. 1965), северномакедонски политик, заместник-председател на СДСМ
- Янко Палигора (1920 – 1944), югославски партизанин. Убит през 1944[77].
Опълченци от Битоля
[редактиране | редактиране на кода]- Васил Атанасов, на 2 май 1877 година постъпва в III рота на ІI опълченска дружина, загива на 29 януари 1878 година в село Шехово, погребан е в двора на „Свети Илия“ в Градец, Сливенско[78][79]
- Василий Костов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 година[80]
- Георги Венев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 година[81]
- Георги Галанопулов (Гапалопулов, Понопупанович), на 23 май 1877 година зачислев в I рота на ІI опълченска дружина, напуска опълчението на 6 юни 1877 година[82] умрял преди 1918 година[83]
- Георги Дранчев, V опълченска дружина, умрял преди 1918 година[84]
- Георги Костов, постъпил на 3 май 1877 година в I рота на I дружина, на 17 ноември 1877 година произведен ефрейтор, за боевете на Шипка през август 1877 година е награден със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен, уволнен на 1 юли 1878 година[85]
- Георги Котов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 година[81]
- Дамян Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 година[86]
- Димитър Василев, ІІI опълченска дружина, IV рота, постъпил на 28 април 1877 г. Загива на 19 юни 1877 година в битката при Стара Загора [87][80]
- Димитър Велев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 година[88]
- Иван Марков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 година[81]
- Иван Пройчев, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 година в София[88]
- Илия Стойнов (Станков), V опълченска дружина, III рота. Постъпил на 13 май 1877 година, редник. Ранен в боевете при Шейново на 28 декември 1877. Награден със знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен. Уволнен от служба на 11 август 1878 година.[89]
- Йован Стефанов, V опълченска дружина, III рота. Постъпва като редник на 13 май 1877 година. Уволнен като негоден за военна служба на 30 май същата година.[90]
- Константин Христов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 година[83]
- Лазар Георгиев, на 28 йприл 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина,[91] умрял преди 1918 година[81]
- Лазар Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 година[86]
- Панто Наумов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 година[88]
- Спиро (Спиридон) Христов (около 1846 – 1912). Баща Христо Костов или Кузманов, майка Ана Ицова. Среща се като роден в Битоля, другаде в Прилеп, но в заявление, подадено от него, пише от Битоля. Редник в V опълченска дружина, III рота.[92][93]
- Ставри Лазаров, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 година[80]
- Стоян Златов (Златев) (около 1846 – ?), доброволец в Сръбско-турската война в 1876 година в бригадата на генерал Черняев, зачислен във II рота на I опълченска дружина на 28 април 1877 година, уволнен на 11 август 1878 година,[94] умрял преди 1918 година[81][94]
- Таки Зисо, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 година в София[86]
- Трайчо Христов, родом от Битолско, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 година[88]
- Христо Димитриев, V опълченска дружина, убит на 12 август 1877 година[84]
- Янко Георгиев от Елигорово Битолско, на 7 юли 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, на 28 юли е преведен в I рота на VIII дружина, но на 5 август отново е върнат във II рота на I дружина, уволнен е на 1 юли 1878 година,[95] умрял преди 1918 година[81]
Македоно-одрински опълченци от Битоля
[редактиране | редактиране на кода]- Божко Вълчев, щаб на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[96]
- Георги Алексов, 19-годишен, шивач, 1 рота на 4 битолска дружина, ранен на 17 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[97]
- Иван Александров, 24-годишен, железар, 4 отделение, 2 рота на 9 велешка дружина[98]
- Методи Холиолчев, 25-годишен, студент, нестровеви роти на 3 солунска и 9 велешка дружина[99], през 1925 година съветник в Битолското благотворително братство[100]
- Мито Айвазов, 25-годишен, 4 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[101]
Починали в Битоля
[редактиране | редактиране на кода]А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
- Александър Кръстевски-Кошка (1932 – 2003), историк от Северна Македония
- Александър Петков Тодоров (? – 1916), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[102]
- Александър Турунджов (1872 – 1905), български революционер
- Александър Ростковски (1860 – 1903), руски дипломат, консул в Битоля от 1895 до 1903
- Александър Чакъров (1869 – 1909), български просветен и революционен деец
- Ангел Лерински (1732 – 1750), християнски новомъченик
- Ангел Станев Енев (? – 1916), български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[103]
- Апостол Маргарит (1832 – 1903), арумънски просветен деец
- Вангел Тодоровски (1920 – 1942), югославски комунист и народен герой на Югославия
- Вангел Нечевски (1922- 2006), югославски партизанин
- Васил Янев (1866 – 1908), български революционер
- Владо Ласковски (1932 – 2007), журналист от Република Македония
- Генадий Велешки (1800 – 1876), български духовник, дебърски и велешки митрополит
- Господин Динков Попстефанов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[104]
- Григорий Пелагонийски (1853 – 1906), български духовник, охридски и битолски митрополит
- Димитри Атанасеску (1836 – 1907), арумънски просветен деец
- Димитрис Лалас (1848 – 1911), виден гръцки композитор, роден в Магарево, починал в Битоля
- Димитър Иванов Гогов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[105]
- Димитър Котевски (1926 – 2018), офталмолог от Северна Македония
- Душан Константинов (1924 – 2002), историк от Северна Македония
- Жан-Клод Фавериал (1817 – 1893), френски мисионер и историк
- Иван Алтъпармаков (Йован Алтипармакович, 1891 – 1853), сръбски политик
- Иван Ангелов Лалин (? – 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[106]
- Иван Бойчев Меков (? – 1918), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[107]
- Иван Станчев Цолов (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[108]
- Иван Дорев (1866 – 1942), български просветен деец и историк
- Климент Шапкарев (1875 – 1949) – български революционер и просветен деец
- Колю Господинов Казълев (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[109]
- Константин Белимаче (1848 – 1934), арумънски писател
- Константин Робев (1818 – 1900), български възрожденец, лекар и общественик
- Коте Христов (1863 – 1905), български хайдутин, революционер, по-късно гръцки андартски капитан
- Кръсте Льондев (? – 1928) – български революционер
- Михаил Ракиджиев (1878 – 1935), български революционер от ВМОРО
- Маргарит Нале (1895 – 1970), югославски партизанин
- Наум Лавчанец (1875 – 1924), български революционер
- Ненчо Димитров (? – 1916), български военен деец, запасен майор, загинал през Първата световна война[110]
- Никола Дренски (1898 – 1944), български военен деец, полковник
- Никола Робев (1831 – 1906), български възрожденец, търговец
- Никола Стойчев (1845 – 1899), български политик и дипломат
- Павел Йоанович (XVIII век – след 1842), български архитект, автор на църквата в Рилския манастир
- Павел Кръстев (1871 – 1941), български революционер
- Панде Суджов (1882 – 1927), български революционер, преспански околийски войвода на ВМРО
- Паню Желев Русев (? – 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[111]
- Петър Христов (1887 – 1908), гръцки андартски капитан.
- Петър Божиновски (1920 – 1971), югославски партизанин
- Райна Алексова (1882 – 1959), български фармацевт
- Ратка Чоревска (1925 – 2016), актриса от Северна Македония
- Сава Кънчев Кънчев (Иванов) (? – 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[112]
- Светослав Найденов (? – 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[113]
- Ст. Хубенов Панайотов (? – 1915), български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[114]
- Стефан Иванов Султанов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[115]
- Такис Голнас, гръцки революционер, член на комитета на Гръцката въоръжена пропаганда в Невеска
- Тачо Василев Попов (? – 1916), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[116]
- Тодор Ангелов (? – 1916), български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[117]
- Тодор Кръстев (? – 1918), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[118]
- Христо Вълканов (1874 – 1905), български просветен деец и революционер
- Христо Котев (1860 – 1918), български революционер
- Юлиян Константинов Петишев (? – 1917), български военен деец, запасен капитан, загинал през Първата световна война[119]
- Янаки Манаки (1882 – 1964), пионер на киното на Балканите
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Авксентий Битолски (1850–1919), български духовник, битолски митрополит след 1906
- Начо Дживджанов, терорист от ВМОРО
- Мицко Романов, български революционер от ВМРО
- Неофит VIII Константинополски (1832–1909), гръцки духовник, битолски митрополит от 1887 до 1891
- Пийт Джордж (Петър Талев, р. 1929), американски щангист, по произход от Битоля
- Христо Совичанов, български певец (псалт), преподавател и революционер
- Трифон Каранов, виден деец от епохата на църковните борби на българите в Битоля.[120]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3.(в Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.)
- Ѓоргиевски, Науме и др. Значајни личности за Битола. Култура. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2010. ISBN 978-608-4538-16-5. Архив на оригинала от 2021-11-26 в Wayback Machine.
- Ѓоргиевски, Науме и др. Значајни личности за Битола. Образование и наука. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2011. ISBN 978-608-4538-31-8.(в Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 193.
- ↑ а б в г Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 365.
- ↑ Парцел 96 // София помни. Посетен на 15 април 2018.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 267.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 158.
- ↑ Кушевић, Виолета // Енциклопедија Српског народног позоришта. Посетен на 2 юни 2019 г.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 5
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 70.
- ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 396.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 4 септември 2012
- ↑ Даме Груев – Живот и дело, част IV // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 4 ноември 2023.
- ↑ Парцел 33 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 101.
- ↑ Панайотов, Любомир, Йордан Шопов. Освободителното движение в Македония и Одринско, Том 2. Наука и изкуство, 1983. с. xxxiii.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
- ↑ Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
- ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 70.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 90
- ↑ а б в г д Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
- ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 4 септември 2012
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 73.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 27.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 3.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50 – 51.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 194, л. 27
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 404.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 67
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 403.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 65. (на гръцки)
- ↑ Македонските Бугари и Албанците заедно во борбата со југословенскиот комунизам
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 105.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 4 септември 2012
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Српски биографски речник, том 1, с. 1., архив на оригинала от 16 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110916095457/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom01.pdf, посетен на 15 септември 2011
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
- ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 4 септември 2012
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 229.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
- ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
- ↑ а б в г д е Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 250.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 105.
- ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
- ↑ Българско опълчение 1877-1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. ISBN 954-692-001-0. с. 379, № III.102.21.
- ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
- ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, 1997. с. 395, № V.820.26.
- ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, 1997. с. 395, № V.819.25.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 63.
- ↑ БИА-НБКМ, п. д. 1930 (Спиро Христов), кол. 47-I, а.е. 926, л. 1-113.
- ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 544 (№ 10144).
- ↑ а б Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 85.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 66.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 132.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 757.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (136). София, СМЕО, 20 ноември 1925. с. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 41, 42
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 2, а.е. 275, л. 25
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 7
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 135, л. 1а, 2
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 250, л. 7
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 13
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 105
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 57
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 524, л. 55
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 202, л. 35, 36; а.е. 534, л. 65
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212; 308, л. 64; 84
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 395, л. 64
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 18
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 18; оп. 1, а.е. 274, л. 74
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 16
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 325, л. 25; а.е. 170, л. 57
- ↑ Биолчевъ, Илия Н. Въстанието въ Костурско (спомени) // Илюстрация Илиндень Година 5 (Книга 7–8 (47–48)). София, Илинденска организация, 1933. с. 18.