болка Quotes

“Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Бягаме, надявайки се, че ще успеем да заличим любимите същества от сърцето или оставаме при тях, докато напълно ни разрушат. В единия случай - стоиш, докато напълно изчезнеш, а в другия - бягаш, докато напълно станеш друг.”
― Радослав Гизгинджиев, Рай

“...най - голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат”
― Narine Abgaryan, С неба упали три яблока

“Някои стари рани никога не зарастваха и закървяваха отново и от най-невинната дума.”
― George R.R. Martin, A Song of Ice and Fire

“Сега вече Джей Пи ясно позна чувството, което намери живот отново в него. Наричаше се страх, примесен с болка. Наричаше се безвъзвратна загуба и меланхолия. Наричаше се невъзможност да се притече на помощ. И съжаление, и вина, и страдание.

Наричаше се Теа.

И по-добре от всички други чувства, знаеше как да боли.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Всеки един от нас рано или късно губи важен човек от живота си. И няма вариант, в който той може да остане същия след такава загуба. Но това не означава, че ще спрем да срещаме нови хора в живота си - хора, които да ни заведат на другия край на сърцето.”
― Радослав Гизгинджиев, Рай

“Имаше мигове, когато й се искаше Боян да може да я обеди, че всичко това никога не се е случвало. Как искаше да вярва. Готова беше да вярва. Но помислеше ли си го, разплакваше се, защото той така и не идваше - ни с молби, ни с гняв, ни с лъжи, ни с истина. Най-сетне очите й пресъхнаха, сърцето й се отпусна като удавник по морските вълни и течението я понесе. Спря да го чака. Удави момичето в себе си и престана да се надява. Болката изчезна, а животът й сякаш вече беше нечий друг.”
― Людмила Филипова

“Болката е лупа за важните неща.”
― Миа Сердарева, Светлоглед

“– Казват, че дума дупка не прави, но ако искаш да нараниш някого... и то дълбоко, използвай думи.”
― Чарлс Мартин, The Mountain Between Us

“Странно е, че всички грешки свършват еднакво, че винаги ги повтаряме и продължаваме с нови надежди. Цяла нощ хапем устни, хълцаме във възглавницата с безпомощен гняв и твърдо се заклеваме да останем самотни, а щом съмне, поднасяме душата си като нежен балон от цъфнало глухарче на насрещните ветрове на живота и те го ронят и разнасят. Ала който спаси само едно малко пухче и го внесе на завет, той е спасил цялата си душа. Това е горчива работа, но който не обръща нежното цвете на душата си към ветровете на изпитанията, дори цялото да го спаси и да го пренесе докрай, той не може да почувства, че изобщо някога го е имал.”
― Ivo Andrić, Ex Ponto, Nemiri, Lirika

“Всички носим следи от някакво крушение. Ние сме слепци, които опипват пътя. Аз живеех в пълен мрак и нямах никакъв път.”
― Рангел Игнатов, Сбогом любов

“Клепачите срещу мен примигнаха бавно и се отвориха с една идея по-широко. Колкото да надникна отвъд тях.
А може би просто очите ми спряха да дърдорят и прогледнаха.
И потънаха в добрите кафяви кладенчета, пълни с чужд живот, и го видяха целия отвътре.
Видяха болка на струпеи. Някои още кървяха. Видяха плаха надежда. Съмнения. Борба. Онемели желания. Натрапчиви комплекси... Видяха душа, преминала през хубаво и лошо. Като моята. Съвсем като моята.”
― Миа Сердарева, Светлоглед

“Понякога е твърде болезнено да погледнеш нещо. Така че не го правиш. Просто не го гледаш. Но то няма да се махне, Ари.”
― Бенджамин Алире Саенц, Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe

“–Можеш ли да отнемаш мъка?
– Съжалявам – тихо отвърна тя. – Всички искат това. Но не бих го направила дори да знам как. Този болка е част от теб. Само времето и сълзите могат да я отнемат. Затова са и предназначени.”
― Тери Пратчет, I Shall Wear Midnight

“Това е важно, казваше ми. Състрадателно е. Това е най-доброто, което можем да направим. Не предизвиквай мъка, казваше ми. Не напомняй на хората за загубата им. "Разбираш ли, Кади? Мълчанието е защитна обвивка над болката.”
― E. Lockhart, We Were Liars

“Липсваш на Ник. И на мен – казва ми той. След това ме прегръща. Хората често правят това. Мислят си, че помага.
Така е, но за тях.”
― Jennifer Donnelly, Revolution

“Но можеха
ли нечии устни да заменят тези на любимия? Можеше ли топлината
му да се сравни с нечия друга? Можеше ли нечия празнота да
запълни липсите на някой друг?”
― H.N.H., Unstoppable

“Кой казваше, че
времето лекува? Нищо не лекуваше. Нищо. Само подменяше мъката
с нова и нова, изтезаваше миговете и ги превръщаше в спомени,
разяждаше чувствата, заменяйки ги с безмерна празнина.”
― H.N.H., Unstoppable

“Понякога Вин си представяше, че като саждите, или вятъра, или самата мъгла. Нещо без мисъл, способно на най-обикновено съществуване, без да разсъждава, да се обвързва и да страда.”
― Brandon Sanderson, The Final Empire

“Бях му причинила най-голямата болка - да дадеш надежда на влюбения и после да му я отнемеш.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Твоята болка е моя болка.”
― Abhijit Naskar, Sin Dios Sí Hay Divinidad: The Pastor Who Never Was

“Където рана, там светлина.”
― Abhijit Naskar, Yarasistan: My Wounds, My Crown

“За колко силен човек се имам, а така да ме е страх понякога. И как треперя неудържимо, и как мога да се закълна, че душата има плът и моята е напът да се разкъса на парчета.”
― Teodora Sukareva - Tea